Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)

„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)

Светата ни майка Анастасия (563)

Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.