1 Коринтяни 10.23-28 (Апостол)

23Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука. 24Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго. 25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; 26защото "Господня е земята и онова, що я изпълня". 27Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. 28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Лука 21.8-9, 25-27, 33-36 (Евангелие)

8А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им. 9А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят. 25И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; 26тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят, 27и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 33Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 34Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; 35защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице; 36и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети Фотий, патриарх на Константинопол (891)

Свети Фотий, заедно със Свети Марк Ефески и Свети Григорий Палама, се счита за един от трите стълба на православието, които се противопоставиха на латинизиращите влияния върху Православната църква.

Роден е в Константинопол през 810 г. като син на благочестиви родители, принадлежащи към едно от видните семейства на града. И двамата му родители са били мъченици по време на иконоборческите гонения, оставяйки на сина си пример за привързаност към Истинската вяра дори до смърт. Той получава отлично образование и е широко считан за най-учения човек на своето време. Той е възведен на патриаршеския престол през 858 г., след като за шест дни преминава през всички степени на свещеничеството.

През цялото си патриаршеско управление той е бил тормозен от обичайните политически борби и интриги и, което е по-важно, от различни заплахи за вярата под формата на манихейци и иконоборци.

Фотий проявява особена загриженост за разпространението на Евангелието на Иисус Христос по целия свят: именно той възлага на светите Кирил и Методий да се впуснат в мисията си сред славяните.

Най-запомнящо се е, че на патриарха се падна да се противопостави на арогантните, неканонични и еретически претенции на папа Николай I от Рим, който за първи път открито заяви претенциите на папата за всеобща юрисдикция над Църквата. Когато патриархът се противопостави на тези претенции, папа Николай свика събор на западните епископи, който „свали“ Фотий и отлъчи от църквата всички духовници, които той беше ръкоположил. През 867 г. император Михаил III е убит, а неговият приемник Василий I сваля Фотий, хвърля го в затвора и възстановява на трона предшественика му Игнатий. За да придаде легитимност на този широко оспорван ход, той го представя на папата за одобрение. Радостен, папата ратифицира решението на императора и го използва, за да прокара претенциите на папството. Когато източните епископи осъзнаха какво се случва, те убедиха императора да освободи Фотий от тригодишния му затвор; а когато Игнатий умря, Църквата единодушно върна Фотий на патриаршеския престол. Събор в Константинопол през 879-880 г., на който председателства Фотий, възстанови общението между Източната и Западната църква, но в същото време анатемоса еретичното добавяне на filioque към Символа на вярата, което папството беше прокарвало.

Когато Лъв VI наследи Василий I като император, патриархът отново беше свален от трона и беше затворен в Манастира на арменците за пет години. През това време той написа „Мистагогия на Светия Дух“, учено и красноречиво опровержение на ереста „филиокве“. Светият, все още в затвора, почина в мир през 893 г.

Светиите Барсануфий и Йоан Пророк, монаси от Палестина (VI в.)

„Свети Барсануфий Велики, който беше от Египет, и неговият ученик, Свети Йоан Пророкът, се бореха в строга уединеност през VI век в манастира на Аба Серидус в Газа, Палестина, и бяха надарени с удивителни дарби на пророчество и духовно прозрение. Те са споменати от Свети Доротей от Газа, техен ученик, в неговите писания. Много от съветите, които са изпращали на християни, които са им писали, са запазени в книгата, която носи техните имена. Веднъж някои от Отците помолили Свети Барсануфий да се моли Бог да укроти гнева Си и да пощади света. Свети Барсануфий отговорил, че имало „трима мъже, съвършени пред Бога“, чиито молитви се срещали пред Божия престол и пазели целия свят; на тях било разкрито, че Божият гняв няма да продължи дълго. Тези трима, казал той, били „Йоан от Рим, Илия от Коринт и още един от епархията на Йерусалим“, като скрил името на последния, тъй като това бил самият той. (Великият Хорологион)

Свети Барсануфий живееше в такава уединеност, че само игуменът Серидус го беше виждал някога: веднъж седмично игуменът му носеше три хляба и малко вода и записваше съветите на светеца. Някои от братята започнаха да подозират, че Барсануфий е измислица на игумена, и за да успокои умовете им, той излезе от килията си за единствения път, поздрави ги, изми им краката и се оттегли отново.

Не е известно кога е починал Свети Барсануфий. Когато се заподозряло, че е умрял в килията си, патриархът на Йерусалим наредил тя да бъде отворена, но от вратата изригнал огън, който попречил на всеки да влезе.