1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Св. Исидор от Пелузиум, монах (440-449)

Роден е в благородно семейство в Александрия. За кратко време преподава реторика в Пелузиум, Египет, но скоро любовта му към Божиите дела го подтиква да избяга в пустинята като отшелник. След една година аскетичен живот се завръща в Пелузиум, където е ръкоположен за свещеник. След няколко години се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си, като в крайна сметка станал игумен. От манастира написал хиляди послания, изпълнени с божествена благодат и мъдрост; от тях са се запазили повече от две хиляди.

Свети Исидор е бил ученик и предан последовател на Свети Йоан Златоуст, когото е познавал чрез неговите писания. Когато Свети Кирил стана патриарх на Александрия, той отказа да почита Свети Йоан в диптихите по време на Божествената литургия. Свети Исидор му написа строго писмо, в което му напомни да не обръща внимание на слуховете, предразсъдъците или заплахите на хората, и Свети Кирил беше убеден да възстанови почитането на архиепископа на Константинопол, а по-късно стана силен застъпник на почитането на Свети Йоан. Исидор, макар и монах, бил третиран като духовен отец от патриарх Кирил: около 433 г., когато Св. Кирил бил склонен да се отнесе сурово към някои, които били въвлечени в несторианската ерес, Св. Исидор му написал: „Като твой баща, тъй като ти се радваш да ми даваш това име, или по-скоро като твой син, аз те умолявам да сложиш край на това раздори, за да не се създаде траен разрив под претекст на благочестието.“

С репутацията дойде и преследването, и свети Исидор много страда от имперските и църковните власти, недоволни от неговото свято влияние. Той понасяше всички тези неприятности безразлично и през 440 г. (според един източник) или около 449 г. (според друг) с радост предаде душата си на Бога.

Преподобният Кирил от Новоезерск (1532)

Когато беше едва на петнадесет години, Свети Кирил тайно напусна дома си, за да се присъедини към манастира „Свети Корнелий от Комел“ (19 май). Седем години по-късно баща му посети манастира и разпозна сина си. Вместо да убеди Кирил да се върне в светския живот, бащата беше убеден от сина си да постъпи в манастир; майка му скоро се присъедини към тях, постъпвайки в близък женски манастир. В рамките на следващите няколко години майката и бащата на Св. Кирил починаха, което го накара да възкликне: „И аз съм смъртен!“ Той удвои аскетичните си усилия и скоро получи дара на сълзите в молитвата. Десет години след влизането си в манастира Св. Кирил получи благословията на игумена си да живее като отшелник. Той живееше в пълна уединеност, хранейки се с диви зеленчуци и гъби. След седем години уединение той построи скит при Ново езеро и основал там две църкви. Скоро бил ръкоположен за свещеник. Неговата святост привлякла голяма група ученици и той основал голям манастир. Там продължил да живее в най-строг аскетизъм и участвал във всички общи трудове на монасите. Веднъж някои крадци се опитаха да откраднат църковните камбани, но благодарение на божествена намеса се дезориентираха и обикаляха манастира в тъмното до сутринта. Когато бяха заловени и доведени при светеца, той им каза: „Деца мои, никой никога не е забогатял чрез кражба, но мнозина са загубили дори това, което им е принадлежало.“ След това той заповяда да им се даде храна и да бъдат освободени.

През живота си светецът извършил много изцеления и бил особено известен с това, че възвръщал зрението на слепите. Веднъж неговият ученик Атанасий видял неизвестен дякон, който служел заедно със Свети Кирил на Литургията. Тайнственият дякон изчезнал в края на службата, а Свети Кирил забранил на ученика си да говори за инцидента до смъртта му. През 1532 г. светецът почина в мир: последните му думи бяха: „Слава на Бога за всичко!“