Римляни 14.19-23, 16.25-27 (Апостол)

19И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание. 20Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън; 21по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва. 22Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява. 23А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Починали)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 6.1-13 (Евангелие)

1Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец. 2И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. 3А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, 4та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 5И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. 6А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 7А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; 8прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. 9А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; 10да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; 11насъщния ни хляб дай ни днес; 12и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; 13и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Починали)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Св. Мартиниан, монах, от Кесария в Палестина (422)

„Животът на този светец е неизмеримо чудесен и заслужава да бъде прочетен изцяло. Какво ли не е претърпял той, за да изпълни Божия закон? На осемнадесетгодишна възраст той се оттеглил в планината Арк в Кападокия и прекарал 25 години в пост, бдение и молитва, борейки се с многобройни изкушения. Когато една жена дошла да го изкуши и той видял, че ще съгреши с нея, скочил бос в огъня и стоял в него, докато болката не изтръгнала сълзи от очите му и той не убил всяка похот в себе си. Когато възникнали други изкушения, той избягал на една самотна скала в морето и живял там. Когато обаче при корабокрушение една жена доплувала до скалата, той скочил в морето с намерение да се удави. Но делфин го взе на гърба си и го отнесе, по Божията провидение, до брега. Тогава той реши да не прави никое място свой постоянен дом, а да пътува безспирно. Така той премина през 164 града за две години, увещавайки и съветвайки хората. Накрая пристигна в Атина, където умря през 422 г.“ (Пролог)

Светите апостоли и мъченици Прискила и Акила

Акила и съпругата му Прискила (или Приска) бяха евреи от Понт, които се заселиха в Рим, където работеха като шатрари. Когато император Клавдий изгони всички евреи от Рим през 49-50 г., те се преместиха в Коринт. (Вероятно вече са били християни; по това време Империята не правеше разлика между християни и евреи.) В Коринт те приели апостол Павел, който живял и работил с тях за известно време (Деяния 18:1-3). Те работели усърдно с апостола, пътували с него и били счетени за достойни да доведат Аполос (8 декември) до пълно познание на вярата (Деяния 18:26)

Прискила и Акила се върнали в Рим около 58 г., а по-късно отишли в Ефес; те живеели там, когато св. Павел помолил своя ученик Тимотей, епископ на Ефес, да ги поздрави (2 Тим. 4:19). Вероятно в Ефес те били мъчени от езичниците.

Свети Симеон Мироточец, основател на Хиландарския манастир (1200)

Роден е през 1114 г. В светския живот той управлява кралство Сърбия като Стефан Неманя; след като управлява мъдро и милосърдно в продължение на много години, през 1196 г. се отказва от всички светски богатства и слава, за да стане монах. Пътувайки към Светата планина, той взе за свой духовен отец собствения си син Сава, който го беше изпреварил в отказването от царската чест в полза на молитвен живот. Заедно Симеон (както беше наречен в монашеския живот) и синът му основали Хиландарския манастир. Съпругата му Анна станала монахиня, приемайки името Анастасия; тя също се почита като светица на Църквата. След неговата кончина мощите на Свети Симеон излъчвали ароматно и лечебно миро. Свети Сава върнал светите мощи на баща си в Сърбия. Синаксарионът казва: „От празния гроб на Свети Симеон в Хиландар чудесно изникнала лоза, чиито изсушени гроздови семки и до днес се изпращат по целия свят като благословение за бездетни семейни двойки.“