Юда 11-25 (Апостол)

11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. 12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, 13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. 14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, 15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. 16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. 17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; 18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. 19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух. 20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, 21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; 22и към едни бивайте милостиви с разсъждение, 23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. 24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - 25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

Лука 23.2-34, 44-56 (Евангелие)

2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва. 19А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)

Той е роден в провинция Армения и е бил лекар по професия. Репутацията му за святост била толкова голяма, че съгражданите му го избрали за епископ на Себасте в източна Анадола. Въпреки че в този езически град имало малко християни, епископът работел неуморно за паството си, насърчавайки ги да останат твърди по време на жестоките преследвания, които бушували тогава, и посещавайки мъчениците в затвора.

Когато градът остана без християни, всички от които бяха избягали или били убити, епископът, вече възрастен човек, се оттеглил в пещера на планината Аргея и се посветил изцяло на молитвата. Както често се случва, дивите зверове усетили неговата святост и се събрали около пещерата, чакайки тихо той да им даде благословията си или да излекува раните и болестите им.

Преследвачите, които не бяха престанали да търсят епископа, накрая откриха пещерата му и бяха изумени да я видят като втори Едем, с лъвове, тигри, мечки и вълци, които пасяха мирно около нея. Светецът ги посрещна весело и им каза, че е разбрал от видение, че идват за него.

Докато Блазие беше отвеждан обратно в Себасте, мирът и кротостта, които сякаш излъчваше светецът, бяха достатъчни сами по себе си, за да обърнат много езически свидетели към вярата в Христос. Болестите на хора и животни се излекуваха, докато той минаваше покрай тях. Една майка му донесла детето си, което се давело с рибна кост. Светият проврял ръката си в гърлото на детето, извадил рибната кост и се помолил на Господа да му възвърне пълното здраве. (По тази причина на Запад той се призовава за изцеление на заболявания на гърлото).

По време на съда си светият епископ безстрашно изповяда Христос и презря идолите, за което беше жестоко пребит с пръчки и хвърлен в тъмница. Седем жени и две от децата им бяха затворени заедно с него. Жените бяха убити първи след много изтезания. Синаксарионът продължава: „След като не успя да сломи решимостта на Свети Власий, Агриколаус [управителят] го осъди да бъде удавен в езерото. Светият мъченик направи кръстния знак на брега и започна да върви по повърхността на езерото, както Спасителят беше направил на Галилейското езеро. Когато стигна до средата, той покани езичниците да се присъединят към него, ако вярват, че могат да се уповават на боговете си. Шестдесет и осем от тях приеха предизвикателството и се удавиха, докато се появи ярък ангел и покани светеца да се върне на брега, за да получи венеца на славата.“ След това Власий и двете малки деца бяха обезглавени заедно.

Свети Блази е един от най-почитаните лечители както на Изток, така и на Запад. Към него се обръщат за защита от диви зверове и за изцеление от всякакви болести. Главата му се съхранява в манастира Констамониту на Атон.

Света Теодора Императрица (867)

Теодора е била съпруга на император Теофил Иконоборец, но тайно почитала иконите и защитавала другите, които правели същото, до смъртта на императора. След неговата смърт тя бързо възстановила почитането на иконите в църквите из цялата империя, събитие, което се чества в предстоящата Неделя на Православието, първата неделя от Великия пост. Тя управлявала мъдро като регент на младия император Михаил в продължение на петнадесет години: казват, че тя е инициирала мисията на светите Кирил и Методий към славяните. Преди Михаил III да навърши пълнолетие, той бил убеден от Бардас, братът на Теодора, да я свали от трона и да я изпрати в манастир, където тя доживяла живота си в мир и святост.

Когато Константинопол падна, нейните нетленни мощи бяха пренесени в Корфу заедно с тези на Св. Спиридон. Те все още се почитат там.

Има една широко обсъждана STORY, че когато Теофил умирал, императрицата, движена от състрадание към него, извадила от скривалището икона на Божията Майка и я положила върху лицето му; и че Теофил, като дошъл в себе си, целунал святата икона и изповядал истинската вяра, преди да предаде душата си. Други разкази твърдят, че императорът е умрял в ерес. Възможно е светата императрица да е разпространила тази STORY, за да се увери, че починалият й съпруг ще бъде помнен в молитвите на Църквата.

Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Той встъпил в монашеския живот още като младеж и бил ученик на Свети Сергий Радонежки. След години на монашеско послушание бил ръкоположен за свещеник, след което основал манастир на брега на езерото Прилуки, чиито правила следвали тези на Лаврата на Свети Сергий. Свети Димитрий, който бил изключително красив, винаги скривал лицето си зад монашеската си мантия и никога не разговарял с жени. Веднъж една благородница, подтикната от любопитство, успяла да зърне лицето му в църквата. Тя веднага паднала парализирана на земята. Светецът я попитал: „Дете мое, защо искаше да погледнеш лицето на грешник, който отдавна е мъртъв за света?“ След това й дал няколко наставления за духовния живот и я изпратил изцелена.

С времето Свети Димитрий стана толкова известен в Русия, че потокът от посетители го натоварваше и той се оттегли в необитаема местност, за да живее като отшелник, докато не беше открит и назначен за игумен на близък манастир. Той спазваше постоянен пост, хранеше се само с просфора и вода. Още приживе светецът беше известен с дара си на пророчество, грижата си за бедните и изцеленията си. Веднъж брат му потърсил благословията му, за да търгува с езичниците в далечния север. Той реализирал добра печалба там и помолил за благословия, за да се върне. Този път светецът не му дал благословията си, но брат му все пак тръгнал и бил убит от езичниците.

Към края на живота си Свети Димитър се оттеглил в уединение в килията си. Един ден братята забелязали чудесен аромат на тамян, идващ от килията му, и разбрали, че той е напуснал този живот и е отишъл в небесата. След смъртта си той продължил да върши безброй чудеса, изцелявайки болести (особено чумата) и прогонвайки нашественици.