1 Йоаново 2.18-3.10 (Апостол)

18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. 19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. 20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. 21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината. 22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. 23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. 24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот. 26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват. 27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде. 29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.

1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. 2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. 3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист. 4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие. 5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма. 6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен. 8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. 9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. 10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

Марк 11.1-11 (Евангелие)

1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

Свети мъченик Трифон (250)

Той беше син на скромни, благочестиви родители във Фригия и се издържаше с отглеждане на гъски. Още в ранна възраст му беше дарен дарът да лекува болести на хора и животни и да изгонва нечисти духове.

Дъщерята на император Гордиан (238-244) била обладана от демон, който нито един лекар или езически магьосник не бил способен да прогони. Един ден демонът извика: „Само Трифон може да ме изгони!“ Гордиан изпрати слуги да претърсят империята в търсене на неизвестния лечител; в крайна сметка разследванията им ги доведоха до тийнейджъра, който отглеждаше гъски, и го заведоха в Рим, където молитвите му веднага изгониха демона. Императорът засипа Трифон с подаръци, които той раздаде на бедните по пътя си към дома.

Когато избухна преследването на християните при Деций (250 г.), Трифон беше докладван на регионалното правителство като опасен разпространител на християнството (въпреки че той продължаваше да живее като скромен селянин, чудесата и изцеленията му го бяха направили известен). Предишната му служба към императора беше или забравена, или без значение за управителя, който го подложи на жестоки мъчения, а след това го изпрати в Никея за по-нататъшен разпит. Там, когато никакви мъчения не го убедили да се отрече от Христос или да се поклони на идолите, той бил обезглавен извън градските порти. Мощите му били върнати в Лампсак, близо до дома му, където той продължил да върши много чудеса на изцеление.

Свети Трифон се почита особено за защита на градините и земеделските земи от скакалци, влечуги и всички дребни вредители.

Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Перпетуа, Фелицита, Сатур, Сатурнин, Секунд и Ревокатус бяха млади катехумени, живеещи близо до Картаген. Перпетуа беше от благородно потекло; Фелицита (Felicitas) беше нейна робиня. Всички бяха арестувани по време на гоненията на император Валериан и изпратени в Картаген. Перпетуа имаше малко дете, което все още кърмеше, и помоли да го вземе със себе си.

Светите мъченици се явили пред съда и с радост приели присъдата си да бъдат хвърлени на дивите зверове в арената. Фелицитас, която била бременна в осмия месец, се тревожела, че мъченичеството ѝ може да бъде отложено заради бременността ѝ, но по молитвите на приятелите ѝ тя родила три дни преди игрите. Докато тя стенеше от болките, един тъмничар я подиграваше, като й казваше, че болката, която изпитва, е нищо в сравнение с тази, която ще изпита в арената. Светецата отговори: „Тук страдам за себе си; тогава ще има Друг с мен, който ще страда с мен; и моите страдания ще бъдат за Него!“ Когато роди, тя повери новороденото си дете на грижите на християнска двойка и се подготви за края си.

В деня на игрите братята и сестрите в Христа влязоха заедно в арената. Мъжете скоро бяха убити от зверовете, но Перпетуа и Фелицита, макар и осакатени, останаха живи. Нетърпеливите преследватели заповядаха да бъдат обезглавени. Вървейки към центъра на арената, двете духовни сестри си размениха целувката на мира и предадоха душите си на Бога.

Нашата Света Майка Бригида от Килдър (524)

Името ѝ се изписва също Бригит или Бриджит; тя се счита, наред със Свети Патрик (17 март), за покровителка на Ирландия. Родена е в Улстър в благородно ирландско семейство, което е било обърнато към християнството от Свети Патрик. Тя била необикновено красива и баща ѝ планирал да я омъжи за краля на Улстър. Но на шестнадесетгодишна възраст тя помолила Господ Иисус Христос да я направи непривлекателна, за да не я омъжи никой и да може да се посвети само на Него. Скоро тя загубила едното си око и й било позволено да влезе в манастир. В деня, в който положила монашески обет, тя била чудотворно излекувана и първоначалната й красота била възстановена.

Близо до Дъблин тя си построи килия под дъб, която се наричаше Кил-дара, или Килията на дъба. Скоро седем други млади жени се присъединиха към нея и основали манастира Кил-дара, който с времето се превърна в катедралния град Килдър. Манастирът се разраства бързо и се превръща в двойствен манастир с мъжки и женски обители, като игуменката заема по-висока позиция от игумена; от него са основани няколко други манастира из цяла Ирландия. (Смесените мъжки и женски монашески общности са практически неизвестни на изток, но са били често срещани през златния век на ирландската църква).

Светецата предсказала деня на смъртта си и починала в мир през 524 г., оставяйки монашески правилник за управление на всички манастири под нейна грижа. През Средновековието почитанието й се разпространило из цяла Европа.