Ефесяни 5.1-8 (Апостол)

1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, 2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание. 3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, 4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. 5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. 6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; 7и тъй, не ставайте техни съучастници. 8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,

Галатяни 3.8-12 (Апостол, Събота преди Рождество)

8И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи". 9И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам, 10а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона". 11А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив". 12А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".

Лука 14.1-11 (Евангелие)

1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Лука 13.18-29 (Евангелие, Събота преди Рождество)

18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, - 26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

Свети мъченик Себастиан и онези с него (287)

Той израства в Милано и става армейски офицер, където се отличава толкова добре, че император Диоклециан го назначава капитан на преторианската гвардия, без да подозира, че Себастиан е християнин. В Рим, изпълнявайки задълженията на придворен, той използва положението си, за да утешава и насърчава затворените си събратя християни. Чрез труда и примера си той довежда мнозина до вяра в Христос, включително Хроматий, префектът, отговарящ за преследването на римските християни.

Себастиан беше подкрепил двама братя, Марк и Марцелин, които очакваха екзекуция заради вярата си. Когато дошъл денят на екзекуцията, баща им Транквилин, който бил езичник, но чрез примера на Себастиан се обърнал във вярата, се явил на Хроматий и обявил, че и той е християнин. Свидетелството му било толкова силно, че коравосърдечието на префекта се стопило и той самият решил да стане християнин.

Гай, епископ на Рим, събрал новите братя (както мъже, така и жени — не всички новопокръстени от Себастиан са споменати тук), за да ги прегърне и кръсти, но също така и да ги предупреди за предстоящата им мъченическа смърт. Той заповядал на някои да избягат от града, а на други, водени от Себастиан, да останат в Рим, посвещавайки дните си на пост, молитва и благодарност, докато очакват смъртта си. Докато „групата мъченици“ правела това, мнозина идвали при тях и били изцелени от болести, а мнозина се присъединявали към тях в изповядване на Христос.

Когато дошло времето за мъченичеството, всеки член на групата бил подложен на въображаемо жестоки мъчения преди екзекуцията си. Самият Себастиан бил накаран да стане свидетел на смъртта на всички свои другари, а след това да изтърпи собственото си изпитание. Той спокойно изповядал непоклатимата си вяра пред самия Диоклециан, преди да бъде отведен на мястото на екзекуцията. Там бил вързан за стълб и станал мишена на група стрелци с лък, докато тялото му не се настръхнало от стрели като бодлите на таралеж. Той бил оставен да умре, но когато Ирина, вдовица на Свети Кастул, дошла да го погребе, тя го намерила жив и превързала раните му. Удивително, той се възстановил и отново се явил на императора. Смаян и възмутен, тиранинът заповядал Себастиан да бъде пребит до смърт с тояги и хвърлен в градската канализация. Същата вечер на една благочестива християнка било казано във видение да вземе тялото му и да го погребе в катакомбите. След като Свети Константин донесъл мир в Църквата, папа Дамас построил църква на мястото в чест на светеца. В продължение на стотици години там са се случвали много чудеса по застъпничеството на Свети Себастиан.

Свети свещеномъченик Модест I, архиепископ Йерусалимски (634 г.)

Родителите му били благочестиви християни от Себастия в Мала Азия, които починали в затвора, докато Модест бил още бебе. Детето било отгледано от езичници, но когато научило, че родителите му са умрели за Христос, то тайно също станало християнин. Когато осиновителите му починали, той пътувал до Атина, където бил приютен от християнски златар и съпругата му и станал християнин на тринадесетгодишна възраст. Милостинята и любовта на Модест към бедните скоро му спечелили слава, но предизвикали завистта на синовете на златаря, които продали Модест в робство по време на пътуване до Египет. Но Модест успял да доведе новия си господар до вярата в Христос и да си възвърне свободата.

Малко по-късно той предприел поклонение в Йерусалим. Вратите на църквата „Гроб Господен“ се отворили по неговите молитви и хората, приемайки това като знак от Бога, избрали Модест за архиепископ на Йерусалим. (Разказите за живота му не споменават, че преди това е бил нещо повече от мирянин.) Той служил на паството си нежно и ревностно, насърчавайки всички да изобилстват с духовни дарове и вършейки много чудеса. Молитвите му били ефективни не само за изцелението на верните, но дори и за изцелението на добитъка и другите животни. Поради тази причина все още е обичайно на този ден да се поръсват кошарите и обоните за животни, а дори и къщите, в които живеят домашни любимци, със светена вода, молейки за закрилата на светеца.

Свети Модест служил вярно на паството си до дълбока старост. Според някои сведения той починал в мир. Според други, в напреднала възраст бил предаден на езичниците от враговете си и обезглавен от тях след много мъки.