1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Свети свещеномъченик Климент, епископ на Рим (ок. 100 г.)

Той е бил наставен във вярата Христова от самия Свети Петър и може би е Климент, споменат от апостол Павел като сътрудник във Филипяни 4:3. Той е ръкоположен за епископ на Рим около 91 г.; някои предания го наричат първият епископ на Рим, други - третият след Свети Лин и Анаклет. (Това не е непременно противоречиво: в апостолската епоха длъжностите на старейшина и епископ не са били строго разграничени и тримата епископи може да са служили едновременно или на свой ред.) Той е автор на Посланието на Климент, което е било толкова високо ценено в ранната Църква, че често се среща в ранните версии на Новия Завет. Светият епископ е извършил безброй обръщания във вярата в Рим, дори е довел префекта Сисиний и съпругата му Теодора до вярата, след като по чудо ги е излекувал от слепота. Успехът на епископа толкова разгневил император Траян, че той наредил Климент да бъде заточен в Крим, на далечната източна граница на империята. Там светият епископ продължил да върши чудеса на евангелизацията, основавайки седемдесет и пет църкви за една година и обръщайки безброй езичници към вярата в Христос. Накрая, за да спре делото на светеца, управителят на областта го измъчвал жестоко, след което го хвърлил в Черно море с котва на врата. Повече от 700 години по-късно, през 860 г., свети Кирил (паметен на 11 май) пристигнал в Крим, изпратен от свети Фотий, патриарх на Константинопол. Той намерил мощите на свети Климент вярно съхранявани там и донесъл част от тях обратно в Константинопол.

Свети свещеномъченик Петър Александрийски (312)

Свети Петър е бил епископ на Александрия в продължение на дванадесет години. Именно той отлъчва Арий. Когато някои от последователите на Арий се обръщат към епископа с молба да възстанови Арий в общението на Църквата, те са изненадани от категоричния отказ на епископа, тъй като еретикът все още не е бил ясно и публично изявил богохулното си учение, че Синът е творение на Отца. Тогава светият епископ разкрива на тези последователи видение, което е видял, в което Христос му се явява като дете, облечено в дреха, разкъсана наполовина от главата до петите. Когато свети Петър попитал Господ кой е разкъсал дрехата Си, той казал, че Арий е този, който не трябва да бъде приеман отново в общение. Светият епископ е обезглавен по време на управлението на Максимин. Той е наречен „Печатът на мъчениците“, защото е последният епископ на Александрия, претърпял мъченичество под управлението на езическите императори.

Свети мъченик Меркурий Смоленски (1238)

Той бил войник от Византия, един от защитниците на Смоленск, когато е обсаден от татарите през 1238 г. Един ден Божията майка се явила на Меркурий и му казала, че татарите подготвят изненадваща атака - и освен това, че трябва да грабне оръжие и да атакува врага сам. Уповавайки се изцяло на Бог, самотният войник се хвърлил срещу татарската войска, викайки „Пресвета Богородице, помогни ми!“. Той бързо бил обкръжен и посечен и се оказало, че действието му е било толкова безразсъдно, колкото изглеждало, когато жена начело на славна войска, обградена от светлина, се появила и отблъснала татарската армия. На следващата сутрин жителите на Смоленск намерили земята покрита с телата на враговете си. Те погребали Меркурий в катедралата, където оттогава той е почитан като мъченик.