1 Тимотей 1.1-7 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, - 2до Тимотея, истинско по вяра чедо: благодат, милост, мир от Бога, нашия Отец, и от Христа Иисуса, нашия Господ. 3Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение, 4нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които причиняват по-скоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата. 5А целта на поръчването е - да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра; 6някои, като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие, 7желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават.

Лука 14.12-15 (Евангелие)

12А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата. 13Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, 14и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните. 15Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“