2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Яков)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Матей 13.54-58 (Евангелие, Св. Яков)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети апостол Яков, брат на Господа и първи епископ на Йерусалим (63)

Еврейското му име е Яков. Той беше близък роднина на Христос и затова, според еврейския обичай от онова време, беше наричан негов „брат“. Някои източници твърдят, че е бил дете на Йосиф от първия му брак; други източници твърдят, че е бил син на Йосиф брат Клеопас и съпругата му Мария, която е първа братовчедка на Богородица. Той е приел назорейските обети на човек, напълно посветен на Бога според Закона, и от ранна възраст е бил наричан „Праведният“ от своя народ. В Писанието той се нарича Яков Младши (Марк 15:40), за да го разграничат от Яков, син на Зеведей, който се нарича По-големият. Апостолите го назначиха за първи епископ на Йерусалим. Той беше този, който председателстваше най-ранния събор на Църквата в Йерусалим, където реши проблема как да бъдат приемани в Църквата новоповярвалите езичници (вж. Деяния 15). Той е написал новозаветното послание, адресирано предимно към еврейските новоповярвали, което носи неговото име. Около 62 г. той се изкачи на върха на Храма в Йерусалим по време на Пасхата и там свидетелства за Христос толкова убедително, че народът извика „Осанна на Сина Давидов“. При това книжниците и фарисеите, страхувайки се, че целият народ ще се обърне към Христос, го хвърлиха на земята. По Божията благодат той оцеля достатъчно дълго, за да се изправи, да коленичи и да се моли, като своя Учител: „Прости им, Отче, защото не знаят какво правят.“ След това той беше пребит до смърт от един от книжниците.

Свети Макарий Римлянин от Месопотамия (?)

„Трима свети мъже, които живееха в аскеза в манастира „Св. Асклепий“ в Месопотамия, решиха да обиколят света в търсене на знак от Бога за своето спасение. Когато се приближиха до една пещера, дълбоко в пустинята, изведнъж усетиха чудесен аромат и видяха един старец да идва към тях, покрит само с косата и брадата си, която падаше до коленете му. Той се хвърли на земята и остана там за известно време, докато се увери, че тримата непознати не са демони. След това ги заведе в пещерата си, където живееше с два лъва. Те го помолиха да им разкаже STORYта си, което той и направи.

„Името му беше Макарий, син на богат сенатор от Рим. Когато навърши възраст за женитба, родителите му го сгодиха против волята му. В сватбената си нощ, в момента, когато трябваше да влезе в брачната стая по време на празненствата, той избяга при една благочестива вдовица, където прекара седем дни в укритие, плачейки и молейки Бога за помощ. Когато напусна дома й, мина един старец с добродушен и благороден вид и му каза да го последва. И наистина, Макарий го последва в продължение на три години, докато не стигнаха до пещерата, където старецът изчезна. Скоро след това той се яви на Макарий в сън и му разкри, че е архангел Рафаил, който някога е бил водач на Тобиас в неговите пътувания. Преди да си тръгне, архангелът го повери на грижите на Бога и на две лъвчета, които току-що бяха загубили майка си.

„Малко по-късно Макарий видя пред себе си най-красивата девойка, която му каза, че и тя е избягала от брака в Рим. Макарий не разполагаше с достатъчно проницателност, за да избегне капана на дявола, и я покани да прекара нощта в пещерата му. През нощта за първи път в живота си той беше жестоко нападнат от огнените стрели на плътското желание. Привидната девойка изчезна внезапно, докато дяволът триумфираше от успеха си да внесе мисълта за греха в ума на аскета. Тогава Макарий осъзна тежестта на падението си пред Бога. Плачейки горчиво, той реши да напусне пещерата и да си намери друго място, където да се покае. Но по пътя му архангел Рафаил му се яви отново и го прикани да се върне, защото именно в пещерата му Бог щеше да чуе молитвата му. Така той се върна и в продължение на много години измъчваше тялото си с пост, бдения и пълно самоотречение, за да възвърне сърцето си с непокътната чистота, в което да съзерцава образа на Бога.

„Когато укрепи тримата братя с разказа за своите борби, Макарий ги изпрати с мир и заспа в Господа, непознат за всички, в присъствието само на ангелите и светиите.“ (Синаксар)

В нашите източници не е посочен дори векът, в който е живял светецът.