2 Петрово 2.9-22 (Апостол)

9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, 10а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, 11когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. 12А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, 13като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; 14те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие; 15те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата, 16но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка. 17Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. 18Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда. 19Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. 20Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. 21За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. 22С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпаната свиня - в тинната кал".

Марк 13.14-23 (Евангелие)

14А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 17Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. 21Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. 22Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

Светият ни отец Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан (VI в.)

Ксенофонт бил богат сенатор в Константинопол по времето на Юстиниан. Той и съпругата му Мария имали двама сина, Аркадий и Йоан, на които осигурили най-доброто образование. Когато навършили пълнолетие, Ксенофонт ги изпратил да учат право в Беритус (Бейрут). Но корабът, с който тръгнали, потънал в буря и двамата братя били изхвърлени на брега, живи, но разделени, без да знаят дали другият е оцелял.

И двамата братя благодариха на Бога за спасението си и, осъзнавайки суетата на земните неща, и двамата станаха монаси: Йоан в Тир, а Аркадий в Йерусалим. Две години по-късно, като не получи никакви вести от синовете си, Ксенофонт направи разследване и разбра, че те никога не са пристигнали в Бейрут и че вероятно са загинали при корабокрушение. Благодарейки на Бога, Който дава и отнема, както Ксенофон, така и съпругата му Мария облякоха груби дрехи и тръгнаха на поклонение в Светата земя. В Йерусалим те срещнаха духовния отец на Аркадий, който им каза, че и двамата им сина са живи и че скоро ще ги видят.

По Божията провидение Йоан и Аркадий се срещнаха на Голгота и, радостно събрани, прекараха известно време в служение на светия старец на Аркадий. Два дни по-късно Ксенофонт и Мария, посещавайки стареца, прекараха време с двамата си сина, но не ги разпознаха, докато старецът не разкри самоличността им. Родителите плакаха от радост и веднага решиха сами да поемат монашеския живот. Раздавайки значителното си богатство, двамата влязоха в манастири в Светата земя. И родителите, и синовете стигнаха далеч в молитвения живот, като им бе дадена силата да вършат чудеса и да предвиждат бъдещи събития.

Свети Амонас от Египет, ученик на Свети Антоний Велики (350)

„Свети Амонас беше ученик на Свети Антоний Велики и стана негов приемник начело на отшелниците от външната планина на Писпир, след като прекара четиринадесет години в Скетис в непрестанна молитва към Господа да му бъде дадена победа над гнева. По-късно той беше посветен за епископ, вероятно от Свети Атанасий Велики. Той притежавал безстрастие до такава степен, че сякаш не знаел за съществуването на злото и не бил способен да съди никого.

„Един ден дойдоха някои хора да го помолят да разреши един спор между тях. Светецът отговори, като се престори на луд, и каза на една жена, която го третираше като луд: „Ти не осъзнаваш колко усилия съм положил в пустинята, за да придобия тази лудост, и днес я загубих заради теб!“ При друг случай, когато го заведоха да посети брат с лоша репутация, той седна на бъчвата, където се криеше наложницата [на заблудения брат], докато обвинителите му претърсваха безрезултатно килията му. След това, като се сбогува с нещастния човек, той просто каза: „Братко, пази се!“

„Когато го попитаха кои аскетични дела са най-угодни на Бога, той отговори: „Просто седи в килията си и яж малко всеки ден, като винаги пазиш молитвата на митаря в сърцето си (Лука 18:13), и ще бъдеш спасен.“ Той също така каза, че страхът от Бога поражда стенания и сълзи, а те предизвикват радост в душата, изпълвайки я с божествена сила да върши това, което е угодно на Бога, и че тази сила от висините ни утвърждава в обществото на Ангелите. Издигнати по този начин от височина на височина, докато смирено се молим да бъдем избавени от греха, ние ще получим (каза той) като че ли от само себе си откровение за Божиите тайни.“ (Синаксарион)

Светата ни майка Паула от Рим (404)

Тя е родена през 347 г. в благородно семейство в Рим и на шестнадесетгодишна възраст се омъжила за Токсотий, виден благородник. Въпреки че съпругът й бил езичник, той й бил предан и й дал свобода да поддържа християнски дом и да възпитава децата си като християни. Те били благословени с пет деца. Когато тя била на тридесет и две години, съпругът й починал внезапно и Паула решила да превърне голямата си къща в Рим в манастир. По-късно тя пътува до Светата земя със своя духовен отец Свети Йероним (15 юни). В Витлеем тя основава два манастира, един за жени (където тя живее) и един за Свети Йероним и неговите спътници. Всеки ден монахините пеят целия Псалтир, който са длъжни да научат наизуст. Паула била изключително строга в поста си и щедра в даването на милостиня, като често раздавала на бедните дори стоките, необходими на нейната общност за прехрана. Тя помагала на своя духовен отец и брат Йероним в споровете му с последователите на Ориген: самият Свети Йероним бил буен по характер, а Света Паула често го увещавала да се изправя срещу враговете си с търпение и смирение.

Когато навърши петдесет и шест години, тя почувствала, че смъртта й наближава, и чула Христос да й казва: „Стани, любов моя, красавице моя, и ела; защото, ето, зимата мина, дъждът премина и отмина“ (Песен на песните 2:10-11). На което тя отговорила: „Дойде времето на жетвата. Наистина ще видя благата на Господа в земята на живите“ и с радост предаде душата си. На погребението й присъстваха множество монаси, монахини и бедни хора, които я почитаха като своя майка и благодетелка.