3 Йоаново 1.1-14 (Апостол)

1Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам. 2Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти. 3Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината. 4За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината. 5Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците, 6които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога, 7защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците. 8Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината. 9Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. 10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата. 11Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога. 12За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско. 13Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо, 14а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.

Лука 19.29-40, 22.7-39 (Евангелие)

29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици 30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. 31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу. 32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. 33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? 34Те отговориха: то е потребно Господу. 35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. 36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. 37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, 38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! 39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. 40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

Свещеномъченик Поликарп, епископ на Смирна (167)

Роден е в Ефес около 70 г. Свети Ириней Лионски, негов ученик, казва, че свети Поликарп е бил „ученик на апостолите и познат на онези, които са видели Господа“. Родителите му са умрели като мъченици и той е бил поверен на грижите на една благочестива жена на име Калиста. Като дете светецът бил толкова ревностен да следва заповедите на Христос, че многократно изпразвал килера на приемната си майка, за да нахрани бедните. Тъй като запасите й винаги се възстановявали по чуден начин, Калиста сменила името му от Панкратий на Поликарп, което означава „Много плод“.

Когато порасна, Поликарп стана ученик на св. Йоан Богослов, а с времето стана епископ на Смирна; разказва се, че посланията към Църквата в Смирна в Книгата на Откровението са адресирани към св. Поликарп и неговото паство. Той познаваше лично св. Игнатий Антиохийски и част от тяхната кореспонденция е запазена.

Поликарп ръководи Църквата си в святост повече от петдесет години и стана известен в целия християнски свят като истински пастир и знаменосец на вярата. Около 154 г. той пътува до Рим и се консултира с папа Анаклет относно защитата на вярата.

Не след дълго след завръщането му в Смирна, срещу християните в Мала Азия се разрази жестоко преследване; заедно с много други, свети Поликарп беше арестуван, като беше предсказал предстоящото си мъченичество. (Разказът за мъченичеството му, който следва, се основава на свидетелствата на очевидци, събрани веднага след смъртта му.)

В вечерта на Велики петък войници нахлуват в селската къща, където той пребивава. Епископът ги посреща с радост и заповядва да им се приготви храна. Му е дадено малко време да се моли и в продължение на два часа той стои, почитайки паметта на всички, които е познавал, и молейки се за Църквата по целия свят. Похитителите му се натъжиха, че са дошли да заловят такъв почтен човек, и неохотно го заведоха при проконсула. Когато го принудиха да се отрече от Христос и да спаси живота си, възрастният светец отговори: „Осемдесет и шест години съм бил Негов слуга и Той не ми е сторил нищо лошо; как мога да богохулствам срещу моя Цар и Спасител?“ Казано му, че ще умре на клада, ако не се отрече от вярата, Поликарп отговори: „Заплашвате ме с огън, който гори за кратко време и после угасва, докато не знаете нищо за огъня на бъдещия съд и за вечните мъки, които очакват нечестивите. Защо да чакате още? Направете каквото искате!“

Поставен на кладата, Поликарп вдигна очи към небето и благодари на Бога, че го е счел за достоен да сподели с светите мъченици чашата на Христос. Когато каза „Амин“, палачите запалиха огъня. Очевидците пишат, че огънят се издигна около него като завеса и че той стоеше в средата му, блестящ като злато и излъчващ възхитителен аромат на тамян. Виждайки, че огънят не му вреди, палачите го прободоха с меч. Кръвта му потече толкова обилно, че угаси огъня, и той предаде душата си на Бога. Мощите му бяха изгорени от преследвателите, но християните спасиха няколко парченца кости, които бяха почитани в продължение на много поколения в деня на неговото погребение.

Света Горгония (372)

Тя беше по-голямата сестра на Свети Григорий Богослов (25 януари) и дъщеря на Свети Григорий Назианзен Стари (1 януари) и Света Нона (5 август). Омъжила се за Алипий, гражданин на Икониум, и с него имала три дъщери. Тя станала света наставница на безброй християни, чиято съдба била да изповядват вярата си в света. Синаксарионът казва: „Нейната мъдрост и познания за всичко, свързано с благочестието, я превърнаха в истински образец на християнска съпруга. Нейните роднини, съграждани и многобройни непознати разчитаха на нея като съветник, който щеше да им посочи християнския отговор на всеки от сложните проблеми, с които се сблъскваха, докато живееха в света. Тя беше първа в грижата си за Божиите църкви и в уважението си към свещениците и духовенството, за които вратите на дома ѝ бяха винаги отворени. Нямаше равна на нея нито в даването на милостиня, нито в състраданието към всички страдащи, така че може да се каже, че, подобно на праведния Йов, тя беше очи за слепите, крака за куците, майка за сираците.“

Тя прие светото кръщение в късна възраст, както беше обичайно по онова време, и скоро след това й беше разкрит денят на нейната смърт. Тя се разболя в определения ден и, събрала семейството и приятелите си около леглото си, им даде последните си съвети. След това почина в мир.

Нашият преподобен отец Александър Незаспиващият (430)

Той се родил някъде в средата на IV век на един остров в Егейско море. За известно време живял успешно в света, получил добро образование в Константинопол, след което служил известно време при префекта на преторията. Но, осъзнавайки суетата на светските неща, той откликна на призива на Христос, раздаде всичките си имоти на бедните и влезе в манастир в Сирия. След четири години в послушание, той стигна до убеждението, че сигурността на монашеския живот е несъвместима с евангелската заповед да не се тревожим за утрешния ден; затова се оттегли в пустинята, вземайки със себе си само дрехата си и Евангелието. Там той живя сам в продължение на седем години.

В края на този период той тръгнал на апостолска мисия в Месопотамия, където довел много хора при Христос: градският префект Рабула се обърнал към вярата, след като Александър свалил огън от небето, а банда разбойници, които нападнали светеца по пътя, се превърнали в монашеска общност. Накрая той избяга от града, когато християните там се въстанали, изисквайки да бъде назначен за епископ. Той отново заживял уединено в пустинята отвъд Ефрат, прекарвайки деня в молитва и част от нощта, укрит в бъчва. Там той остана четиридесет години. Неговата святост постепенно привлече повече от четиристотин ученици, които Александър организира в монашеска общност. Всеки ученик притежаваше само една туника и беше длъжен да раздава всичко, от което нямаше нужда за деня. Въпреки този оскъден живот, манастирът успя да създаде и да управлява приют за бедните!

Александър бил объркан как наставлението „Молете се без прекъсване“ (1 Сол. 5:17) може да бъде изпълнено от крехката човешка плът, но след три години пост и молитва Бог му показал метод. Той организирал монасите си в четири групи според това дали родният им език бил гръцки, латински, сирийски или коптски, и групите се молели на смени през деня и нощта. Всеки ден бяха насрочени двадесет и четири богослужения, а между тях монасите пееха от Псалтира. Оттогава общността стана известна като Акоиметои, Неспящите. (По-късно подобни общности възникнаха и на Запад, практикувайки това, което там се наричаше Laus Perennis; Свети Колумбан основал много от тях.)

Стремейки се винаги да разпространява Светото Евангелие, свети Александър изпраща групи мисионери при езичниците в Южен Египет. Той и група от 150 ученици тръгват на път като своеобразен пътуващ манастир, издържайки се изцяло от милостинята на селата, които посещават. В крайна сметка те се заселват в някои изоставени бани в Антиохия, където основават манастир, посветен на непрестанното прославяне на Бога; но един завистлив епископ ги прогонва от града. Отправяйки се към Константинопол, той се заселил там с четирима монаси. За няколко дни повече от четиристотин монаси напуснали манастирите си, за да се присъединят към неговата общност. Светият ги организирал в три групи – гърци, латиняни и сирийци – и възстановил програмата на неспаща молитва, която общността му практикувала в Месопотамия. Не е изненадващо, че успехът му предизвика завистта и гнева на абатите, чиито манастири бяха почти опустели; те успяха да го осъдят като месалианец на събор, проведен през 426 г. (Месалианците бяха секта, която прекалено духовно тълкуваше християнския живот, вярвайки, че той се състои изключително от молитва.) Александър беше изпратен обратно в Сирия, а повечето от монасите му бяха хвърлени в затвора; но веднага щом бяха освободени, повечето избягаха от града, за да се присъединят отново към него. Светецът прекара последните си години, пътувайки от място на място, основавайки манастири, често преследван, докато не почива в мир през 430 г., „за да се присъедини към ангелските хори, които беше имитирал толкова добре на земята.“ (Синаксарион)

Практиката на непрестанното славословие, установена от св. Александър, се разпространи из цялата империя. Манастирът на Акоиметои, основан от св. Марцел, приемник на Александър, бе създаден в Константинопол и се превърна в фар за християнския свят. „Въпреки че не е запазена в днешната практика, непрестанната хвала, установена от Свети Александър, е оказала влияние върху формирането на ежедневния цикъл на литургичните служби на Изток и още повече на Запад.“ (Синаксарион)