2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свещеномъченик Власий, епископ на Себасте (316)

Той е роден в провинция Армения и е бил лекар по професия. Репутацията му за святост била толкова голяма, че съгражданите му го избрали за епископ на Себасте в източна Анадола. Въпреки че в този езически град имало малко християни, епископът работел неуморно за паството си, насърчавайки ги да останат твърди по време на жестоките преследвания, които бушували тогава, и посещавайки мъчениците в затвора.

Когато градът остана без християни, всички от които бяха избягали или били убити, епископът, вече възрастен човек, се оттеглил в пещера на планината Аргея и се посветил изцяло на молитвата. Както често се случва, дивите зверове усетили неговата святост и се събрали около пещерата, чакайки тихо той да им даде благословията си или да излекува раните и болестите им.

Преследвачите, които не бяха престанали да търсят епископа, накрая откриха пещерата му и бяха изумени да я видят като втори Едем, с лъвове, тигри, мечки и вълци, които пасяха мирно около нея. Светецът ги посрещна весело и им каза, че е разбрал от видение, че идват за него.

Докато Блазие беше отвеждан обратно в Себасте, мирът и кротостта, които сякаш излъчваше светецът, бяха достатъчни сами по себе си, за да обърнат много езически свидетели към вярата в Христос. Болестите на хора и животни се излекуваха, докато той минаваше покрай тях. Една майка му донесла детето си, което се давело с рибна кост. Светият проврял ръката си в гърлото на детето, извадил рибната кост и се помолил на Господа да му възвърне пълното здраве. (По тази причина на Запад той се призовава за изцеление на заболявания на гърлото).

По време на съда си светият епископ безстрашно изповяда Христос и презря идолите, за което беше жестоко пребит с пръчки и хвърлен в тъмница. Седем жени и две от децата им бяха затворени заедно с него. Жените бяха убити първи след много изтезания. Синаксарионът продължава: „След като не успя да сломи решимостта на Свети Власий, Агриколаус [управителят] го осъди да бъде удавен в езерото. Светият мъченик направи кръстния знак на брега и започна да върви по повърхността на езерото, както Спасителят беше направил на Галилейското езеро. Когато стигна до средата, той покани езичниците да се присъединят към него, ако вярват, че могат да се уповават на боговете си. Шестдесет и осем от тях приеха предизвикателството и се удавиха, докато се появи ярък ангел и покани светеца да се върне на брега, за да получи венеца на славата.“ След това Власий и двете малки деца бяха обезглавени заедно.

Свети Блази е един от най-почитаните лечители както на Изток, така и на Запад. Към него се обръщат за защита от диви зверове и за изцеление от всякакви болести. Главата му се съхранява в манастира Констамониту на Атон.

Света Теодора Императрица (867)

Теодора е била съпруга на император Теофил Иконоборец, но тайно почитала иконите и защитавала другите, които правели същото, до смъртта на императора. След неговата смърт тя бързо възстановила почитането на иконите в църквите из цялата империя, събитие, което се чества в предстоящата Неделя на Православието, първата неделя от Великия пост. Тя управлявала мъдро като регент на младия император Михаил в продължение на петнадесет години: казват, че тя е инициирала мисията на светите Кирил и Методий към славяните. Преди Михаил III да навърши пълнолетие, той бил убеден от Бардас, братът на Теодора, да я свали от трона и да я изпрати в манастир, където тя доживяла живота си в мир и святост.

Когато Константинопол падна, нейните нетленни мощи бяха пренесени в Корфу заедно с тези на Св. Спиридон. Те все още се почитат там.

Има една широко обсъждана STORY, че когато Теофил умирал, императрицата, движена от състрадание към него, извадила от скривалището икона на Божията Майка и я положила върху лицето му; и че Теофил, като дошъл в себе си, целунал святата икона и изповядал истинската вяра, преди да предаде душата си. Други разкази твърдят, че императорът е умрял в ерес. Възможно е светата императрица да е разпространила тази STORY, за да се увери, че починалият й съпруг ще бъде помнен в молитвите на Църквата.

Преподобен Димитрий от Прилуки (1392)

Той встъпил в монашеския живот още като младеж и бил ученик на Свети Сергий Радонежки. След години на монашеско послушание бил ръкоположен за свещеник, след което основал манастир на брега на езерото Прилуки, чиито правила следвали тези на Лаврата на Свети Сергий. Свети Димитрий, който бил изключително красив, винаги скривал лицето си зад монашеската си мантия и никога не разговарял с жени. Веднъж една благородница, подтикната от любопитство, успяла да зърне лицето му в църквата. Тя веднага паднала парализирана на земята. Светецът я попитал: „Дете мое, защо искаше да погледнеш лицето на грешник, който отдавна е мъртъв за света?“ След това й дал няколко наставления за духовния живот и я изпратил изцелена.

С времето Свети Димитрий стана толкова известен в Русия, че потокът от посетители го натоварваше и той се оттегли в необитаема местност, за да живее като отшелник, докато не беше открит и назначен за игумен на близък манастир. Той спазваше постоянен пост, хранеше се само с просфора и вода. Още приживе светецът беше известен с дара си на пророчество, грижата си за бедните и изцеленията си. Веднъж брат му потърсил благословията му, за да търгува с езичниците в далечния север. Той реализирал добра печалба там и помолил за благословия, за да се върне. Този път светецът не му дал благословията си, но брат му все пак тръгнал и бил убит от езичниците.

Към края на живота си Свети Димитър се оттеглил в уединение в килията си. Един ден братята забелязали чудесен аромат на тамян, идващ от килията му, и разбрали, че той е напуснал този живот и е отишъл в небесата. След смъртта си той продължил да върши безброй чудеса, изцелявайки болести (особено чумата) и прогонвайки нашественици.