Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Свети мъченик Трифон (250)

Той беше син на скромни, благочестиви родители във Фригия и се издържаше с отглеждане на гъски. Още в ранна възраст му беше дарен дарът да лекува болести на хора и животни и да изгонва нечисти духове.

Дъщерята на император Гордиан (238-244) била обладана от демон, който нито един лекар или езически магьосник не бил способен да прогони. Един ден демонът извика: „Само Трифон може да ме изгони!“ Гордиан изпрати слуги да претърсят империята в търсене на неизвестния лечител; в крайна сметка разследванията им ги доведоха до тийнейджъра, който отглеждаше гъски, и го заведоха в Рим, където молитвите му веднага изгониха демона. Императорът засипа Трифон с подаръци, които той раздаде на бедните по пътя си към дома.

Когато избухна преследването на християните при Деций (250 г.), Трифон беше докладван на регионалното правителство като опасен разпространител на християнството (въпреки че той продължаваше да живее като скромен селянин, чудесата и изцеленията му го бяха направили известен). Предишната му служба към императора беше или забравена, или без значение за управителя, който го подложи на жестоки мъчения, а след това го изпрати в Никея за по-нататъшен разпит. Там, когато никакви мъчения не го убедили да се отрече от Христос или да се поклони на идолите, той бил обезглавен извън градските порти. Мощите му били върнати в Лампсак, близо до дома му, където той продължил да върши много чудеса на изцеление.

Свети Трифон се почита особено за защита на градините и земеделските земи от скакалци, влечуги и всички дребни вредители.

Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Перпетуа, Фелицита, Сатур, Сатурнин, Секунд и Ревокатус бяха млади катехумени, живеещи близо до Картаген. Перпетуа беше от благородно потекло; Фелицита (Felicitas) беше нейна робиня. Всички бяха арестувани по време на гоненията на император Валериан и изпратени в Картаген. Перпетуа имаше малко дете, което все още кърмеше, и помоли да го вземе със себе си.

Светите мъченици се явили пред съда и с радост приели присъдата си да бъдат хвърлени на дивите зверове в арената. Фелицитас, която била бременна в осмия месец, се тревожела, че мъченичеството ѝ може да бъде отложено заради бременността ѝ, но по молитвите на приятелите ѝ тя родила три дни преди игрите. Докато тя стенеше от болките, един тъмничар я подиграваше, като й казваше, че болката, която изпитва, е нищо в сравнение с тази, която ще изпита в арената. Светецата отговори: „Тук страдам за себе си; тогава ще има Друг с мен, който ще страда с мен; и моите страдания ще бъдат за Него!“ Когато роди, тя повери новороденото си дете на грижите на християнска двойка и се подготви за края си.

В деня на игрите братята и сестрите в Христа влязоха заедно в арената. Мъжете скоро бяха убити от зверовете, но Перпетуа и Фелицита, макар и осакатени, останаха живи. Нетърпеливите преследватели заповядаха да бъдат обезглавени. Вървейки към центъра на арената, двете духовни сестри си размениха целувката на мира и предадоха душите си на Бога.

Нашата Света Майка Бригида от Килдър (524)

Името ѝ се изписва също Бригит или Бриджит; тя се счита, наред със Свети Патрик (17 март), за покровителка на Ирландия. Родена е в Улстър в благородно ирландско семейство, което е било обърнато към християнството от Свети Патрик. Тя била необикновено красива и баща ѝ планирал да я омъжи за краля на Улстър. Но на шестнадесетгодишна възраст тя помолила Господ Иисус Христос да я направи непривлекателна, за да не я омъжи никой и да може да се посвети само на Него. Скоро тя загубила едното си око и й било позволено да влезе в манастир. В деня, в който положила монашески обет, тя била чудотворно излекувана и първоначалната й красота била възстановена.

Близо до Дъблин тя си построи килия под дъб, която се наричаше Кил-дара, или Килията на дъба. Скоро седем други млади жени се присъединиха към нея и основали манастира Кил-дара, който с времето се превърна в катедралния град Килдър. Манастирът се разраства бързо и се превръща в двойствен манастир с мъжки и женски обители, като игуменката заема по-висока позиция от игумена; от него са основани няколко други манастира из цяла Ирландия. (Смесените мъжки и женски монашески общности са практически неизвестни на изток, но са били често срещани през златния век на ирландската църква).

Светецата предсказала деня на смъртта си и починала в мир през 524 г., оставяйки монашески правилник за управление на всички манастири под нейна грижа. През Средновековието почитанието й се разпространило из цяла Европа.