Библейски четива (Синодален превод)
Деяния 19.1-8
(Апостол, Предтеча)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Евреи 10.1-18 (Апостол)
1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля".
8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",
9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.
10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.
11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;
12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,
13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.
14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.
15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:
16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя:
17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".
18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
Йоан 1.29-34
(Евангелие, Предтеча)
29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве'н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
Марк 8.30-34 (Евангелие)
30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
Жития на светиите
Синаксис на преподобния и прославен пророк, предшественик и кръстител на Господа, Йоан.
В деня след голям празник обикновено почитаме слугата на Тайната; днес почитаме този, който кръсти Господа: благословения Предтеча, „най-великия от пророците, най-благородния от родените от жени, глас на Словото, вестител на Благодатта, лястовица, предвещаваща духовната пролет, факла и маяк на божествената Светлина, духовен зори, възвестяващ Слънцето на Праведността, и като земен ангел и небесен човек, разположен на границата между небето и земята, обединяващ Стария и Новия Завет“ (Синаксар).
Новомученик Атанасий от Аталия (1700)
Роден в Аталия, той живееше в Смирна. Веднъж той непредпазливо изрече началните думи на мюсюлманското вероизповедание: „Няма друг бог освен Аллах“. Като чуха това, някои турци веднага го обградиха и го заведоха в съда, твърдейки, че е приел исляма. Той категорично отрече това, уверявайки ги, че е християнин и че думите, които е изрекъл, не биха били нищо необичайно за всеки християнин. Той бил хвърлен в затвора като отстъпник и след фалшив процес бил обезглавен. Тялото му било хвърлено на кучетата, но обикновено ненаситните животни отказали да го докоснат и то било отнесено от някои благочестиви християни и погребано с почести.
Нашият почитаем отец Сед, епископ на Есекс и абат на Ластингъм (664)
Той и брат му Чад (2 март) бяха от английско семейство, образовани при Свети Айдан (31 август) от Линдисфарн. И двамата братя постъпиха в монашество в Линдисфарн и по-късно станаха епископи. Сед пътуваше като евангелист сред хората от Есекс, където Свети Финан (17 февруари) го ръкоположи за техен първи епископ. Той основава два манастира в Есекс, една от чиито църкви все още стои; построява още един манастир в Ластингъм, Йоркшир, където живее до смъртта си. Говорил е както ирландски, така и англосаксонски и е служил като преводач за ирландците на Синода в Уитби през 664 г. Почива в Ластингъм не дълго след Синода.