Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети апостол Тимотей

Това е апостолът, до когото са адресирани две от посланията на Свети Павел. Той е роден в Листра, Ликаония, от езически гръцки баща и еврейска майка. Майка му, на име Еунида, и баба му, Лоида, го възпитали в благочестие и любов към Свещеното Писание. Апостол Павел обърнал двете жени по време на първото си мисионерско посещение в Листра; когато се върнал седем години по-късно, намерил Тимотей изпълнен с ревност за Христа и го кръстил. Тимотей станал най-близкият му ученик: в посланията си Свети Павел го нарича „моят възлюбен син“. За да може Тимотей да проповядва Евангелието в синагогите, Свети Павел лично го обрязал.

Апостол Павел ръкоположи Тимотей за първи епископ на Ефес. Като такъв той стана ученик и екзарх на свети Йоан Богослов, който ръководеше всички църкви в Азия. През 97 г. сл. Хр. той се опита да се противопостави на празнуването на празника на Артемида; разярените езичници го обградиха и го пребиха до смърт. Той беше погребан близо до гроба на свети Йоан. През 356 г. неговите скъпоценни мощи са пренесени (заедно с тези на светиите Андрей и Лука) в Константинопол и поставени в храма „Светите апостоли“. През 1204 г. те са откраднати от латинските кръстоносци, когато те ограбват града.

Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Той бил персиец, син на маг, войник в персийската армия под командването на Хосрой II, който по това време нахлувал в Християнската империя. Персийското му име било Магундат. Хосрой превзел Ерусалим през 614 г. и отнесъл Светия Кръст като трофей. Магундат чул за това и за всички чудеса, извършени от Кръста, и се чудел защо християните почитат толкова много останките от инструмент за изтезания. Търсейки християнски старейшини, които да отговорят на въпросите му, той научил за Въплъщението, живота, Разпятието и Възкресението на Христос и с радост приел християнската вяра като Истина. Той беше кръстен от Св. Модест, патриарх на Йерусалим, и получи името Анастасий. В същото време той прие монашески обет. За известно време той живееше в манастир в Йерусалим, но след това тръгна, намери няколко персийски маги в Кесария и ги смъмри, че са се поддали на заблуди. Тъй като се намирал на персийска територия (както добре знаел), той бил заведен при персийския управител, разпитан, хвърлен в затвора и накрая откаран заедно с други пленници в Персия. Там, въпреки многобройните жестоки мъчения, той отказал да се върне към предишната си заблуда и бил обесен за едната ръка, удушен, а след това обезглавен.