Евреи 11.17-23, 27-31 (Апостол)

17С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си, 18за когото му бе казано: "от Исаака потомство ще се назове с твое име"; 19защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението. 20С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане. 21С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и "се поклони на върха на жезъла му". 22С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си. 23С вяра Моисей, след като се роди, три месеца биде скриван от родителите си, защото видяха, че детето е хубаво, и се не уплашиха от царската заповед. 27С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, защото утрая, като да виждаше Невидимия. 28С вяра той извърши Пасха и поръсването с кръв, та изтребителят на първородните да се не докосва до тях. 29С вяра евреите преминаха като по суша Червено море, което и египтяни се опитаха да преминат, но се издавиха. 30Чрез вяра паднаха стените иерихонски, след като бяха заобиколени през седем дни. 31С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите (и ги изпроводи по друг път).

Марк 9.42-10.1 (Евангелие)

42А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, 46дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

1Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

Света мъченица Татяна (ок. 230)

Тя била дъщеря на богат римски консул. Станала дякониса в Рим и била арестувана като християнка по времето на Александър Северин. Пред съда тя безстрашно изповядала Христос, а когато я завели в храма, за да я принудят да принесе жертва, тя съборила идолите със силата на молитвата си. Тогава войниците я хванали и я подложили на много унижения и мъчения, като накрая я хвърлили в разпалена пещ. Когато това не й навредило, я хвърлили на дивите зверове, но те отказали да й сторят зло. Накрая тя била обезглавена и така спечелила короната си.

Почитаемият Бенедикт Бископ, абат на Уиърмут (689-690)

Той произхождал от благородно семейство от Нортумбрия в Британия и през 653 г. приел монашески обет в Лерин, Галия. През 669 г. бил назначен за абат на манастира „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. През 671 г. заминал за Рим, за да се обучи в монашеската практика според Устава на Свети Бенедикт (от Нурсия). Връщайки се в Нортумбрия, той основава два нови манастира, първите, които следват Устава на Свети Бенедикт на Британските острови. През 678-679 г. той отново заминава за Рим, като този път довежда със себе си главния певец на Свети Петър, който учи монасите от манастирите на Свети Бенедикт на песнопенията и литургичните практики, използвани в Рим.

Под ръководството на светия абат тези манастири се превърнаха в процъфтяващи центрове на християнското богослужение, науката и изкуството. Почитаемият Беда (26 май) беше един от неговите ученици. Свети Бенедикт почина в мир през 689 или 690 г., след като значително укрепи Църквата и християнската вяра в Британия.