Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Галатяни 2.16-20 (Апостол, Неделя след Въздвижение)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

2 Коринтяни 1.21-2.4 (Апостол)

21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

1И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие, Неделя след Въздвижение)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Матей 22.1-14 (Евангелие)

1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: 2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си 3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. 4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; 6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. 7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. 8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. 9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. 10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. 11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. 13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 14защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Светият пророк Йона (9 в. пр. Хр.)

STORYта му е разказана в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той се счита за един от дванадесетте „малки пророци“. Според една традиция, записана в Синаксарите, той е бил син на вдовицата от Сарепта, възкресен от светия Илия (20 юли).

Песента на Йона „В бедствието си призовах Господа“ (Йона 2:2-9) е шестата библейска ода от канона на утренята и съставлява основата на безброй тропари, много от които размишляват върху престоя на Йона в корема на морското чудовище като образ на престоя на Христос в гроба. Книгата на Йона се чете изцяло в Велика събота.

Пророк Йона се почита утре, 22 септември, по славянския календар.

Апостол Квадрат (Кодрат) от Седемдесетте (130)

Той беше един от Седемдесетте, назначени от самия Христос. След Възнесението на Христос Квадрат проповядваше Евангелието в Атина, след което служи като епископ в Атина, а по-късно и в Магнезия. Той беше убит с камъни от езичниците, след което беше хвърлен в затвора и умря от глад. Казват, че е написал защита на християнската вяра, което накарало император Адриан да издаде указ, че християните не трябва да бъдат преследвани без специална причина. Погребан е в Магнезия.

Нашият преподобен отец Йосиф от Заоникьевския манастир (1612)

Той бил селянин на име Иларион от Вологодската област и водел прост, трудов живот, докато не започнал да губи зрението си. Без да се отчайва, Иларион отишъл във всички близки църкви и помолил да се отслужат молитви за него. Един ден, по време на Божествената литургия, Иларион видял мъж в бели дрехи, който му казал, че се казва Космас, благословил го и му казал, че скоро ще бъде излекуван. На следващия ден Иларион отишъл отново в църквата и Светите безсребърници Космас и Дамиан му се явили заедно с икона на Божията Майка. Глас от иконата казал, че хората трябва да очистят мястото, където стои, и да издигнат кръст там. След като се поклонил на иконата, Иларион бил незабавно и напълно изцелен. Връщайки се в селото си, той с радост разказал какво се е случило. Селяните очистили мястото, както било заповядано във видението на Иларион, издигнали кръст и построили параклис, в който да се съхранява иконата, която започнала да върши много чудеса. Когато епископът научил за тези събития, решил да основе манастир на това място и направил Иларион първия монах, давайки му името Йосиф. Свети Йосиф прекарал следващите тридесет години там в молитва и голям аскетизъм: той прекарвал зимните нощи без сън, стоял в молитва пред чудотворната икона на Богородица. Той починал в мир и бил погребан в параклиса, който той и съселяните му били построили години по-рано.

Намиране на мощите на Свети Димитрий Ростовски (1752)

Свети Димитрий се почита на 28 октомври.