2 Коринтяни 9.12-10.7 (Апостол)

12Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога; 13и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички, 14и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат. 15Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!

1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост. 2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. 3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. 4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, 5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, 6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно. 7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови.

Марк 3.19-27 (Евангелие)

19и Иуда Искариотски, който Го и предаде. 20И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат. 21И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си. 22А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 23И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана? 24Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя; 25и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя; 26и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му. 27Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.

Мъчениците Менодора, Метродора и Нимфодора в Никомедия (305-311)

Те бяха три сестри, възпитани в християнската вяра във Витиния. Заедно се оттеглиха от света и живееха в девственост на една уединена планина, посвещавайки се на молитва, пост и труд. Въпреки че желаеха само да живеят непознати за света, техните чудотворни дарби бяха открити и много хора започнаха да идват при тях за изцеление от болести. По този начин вестта за тях стигнала до управителя Фронтон, който ги арестувал и довел пред себе си. Поразен от красотата им (която само се увеличавала въпреки поста и тежкия труд), управителят се опитал да ги ласкае, обещавайки, че ще ги изпрати при императора, за да бъдат дадени за жени на благородници. Когато видял, че това няма ефект, управителят хвърлил сестрите в затвора. Първо той измъчвал Менодора до смърт, след което довел двете й сестри да видят осакатеното й тяло, заповядвайки им да се отрекат от Христос или да споделят същата съдба. Когато те отказали, били подложени на същата съдба. Християните събрали и погребали телата на трите свети мъченици.