1 Коринтяни 10.28-11.7 (Апостол)

28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. 29Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? 30Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? 31И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. 32Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, 33както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

1Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. 2Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. 3Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. 4Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; 5и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; 6ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. 7И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.

Матей 16.24-28 (Евангелие)

24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; 25защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; 26защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. 28Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици

„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.

Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)

Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.

Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)

Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.

Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)