Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Римляни 15.1-7 (Апостол)
1Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
4А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
Матей 9.27-35 (Евангелие)
27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Жития на светиите
Светии Исаак, Далмат и Фаустус, аскети от Далматинския манастир, Константинопол (5 век)
Св. Исаак се почита и на 30 май; вижте неговия живот там. Св. Далмат беше войник в императорската армия, но заедно със сина си Фауст остави всичко, за да стане монах в манастира, основан от св. Исаак. Той присъства на Третия вселенски събор в Ефес през 431 г.; там той се бореше ревностно за православната вяра срещу патриарх Несторий. Той беше назначен за архимандрит на всички манастири в Константинопол и почина в мир, след като беше живял повече от осемдесет години.
Светата мироносица Саломея
Тя е майка на апостолите Яков и Йоан, съпруга на Зеведей и дъщеря на Йосиф Обручника, който е бил вдовец, когато се е сгодил за Божията Майка. Тя е била ученичка на Господа и една от мироносиците, които първи са донесли вестта за Възкресението на света.
Светият ни отец Антоний Римлянин (1148)
Роден е в Рим през 1086 г. в семейство на богати и благочестиви родители. Когато по това време Римската църква се отдели от Православната, онези, които продължиха да поддържат Православието, сред които и Антоний, бяха преследвани. Антоний се отрече от светските си притежания и избяга на малък скалист остров в морето, където прекара четиринадесет месеца в аскетизъм. През това време островът по чудо се придвижи като кораб към Новгород. Там архиепископ Никита прие младия монах и му помогна да построи храм на Света Богородица, който с времето се превърна в манастир. Свети Антоний служи там като игумен в продължение на много години и почина в мир през 1148 г.