Римляни 14.6-9 (Апостол)

6Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме. 9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.

Колосяни 1.12-18 (Апостол, Икона)

12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

Матей 15.32-39 (Евангелие)

32А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. 33И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ? 34Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки. 35Тогава заповяда народу да насяда на земята. 36И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа. 37И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници. 38А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца. 39И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.

Лука 9.51-56, 10.22-24 (Евангелие, Икона)

51А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим; 52и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; 53но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим. 54Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи? 55Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие; 56защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село. 22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие. 23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. 24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

Пренасяне на Несъздадения от ръцете образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол (944)

Третият „Празник на Спасителя“ през август Докато Господ проповядваше в Палестина, славата му стигна до крал Авгар от Едеса, който страдаше от проказа. Авгар изпрати пратеник на име Анания да попита дали Господ може да излекува болестта му. Кралят също така нареди на Анания, ако не може да доведе самия Иисус, да донесе негов образ. Когато Анания намери Иисус, Господ му каза, че не може да дойде в Едеса, тъй като времето на Неговите страдания наближава. Но Той взе кърпа и изми лицето Си, като по чудо остави съвършен образ на лицето Си върху кърпата. Анания донесе свещения образ на царя, който го целуна с благоговение. Веднага проказата му се излекува, с изключение на една малка рана, която остана на челото му. По-късно апостол Тадей дойде в Едеса, проповядвайки Евангелието, и Авгар и домакинството му се кръстиха, при което останалата проказа изчезна. Царят наредил свещения образ да бъде поставен върху дърво и изложен над градската порта, за да го почитат всички. Но внукът на Авгар се върнал към идолопоклонството и епископът на Едеса наредил образа да бъде скрит в градската стена, за да не бъде осквернен. Много години по-късно, когато персийският цар Хосрой обсадил Едеса, епископ Еулабий получил видение да намери запечатаната стая, чието местоположение било забравено. Свещената икона била намерена, напълно нетленна, и чрез нейната сила персийската армия била прогонена. През 944 г. образа бил донесен в Константинопол и поставен в църквата на Богородица, наречена Фарос. Това е събитието, което се чества днес.

Мъченик Диомед, лекарят от Тарс в Киликия (298)

Той е един от Светите безсребърни лекари, лекар, който е практикувал в Тарс по времето на Диоклетиан. Около 288 г. той дошъл в Никея, където изцелил много тела с лечебните си умения и много души чрез проповядването на Евангелието на Христос. Император Диоклетиан изпратил хора да го арестуват, но когато пристигнали, открили, че той вече е починал. Те отсекли главата му, за да я занесат на императора, и за това мерзост всички били поразени от слепота. Когато Диоклетиан видял главата на Св. Диомед, заповядал на мъжете да я върнат на тялото, от което я бяха отсекли. Веднага щом направили това, зрението им било възстановено.

Св. преподобни Йоаким Осоговски (Сарандапорски) (1105)

Свети Йоаким Осоговски (наричан и Сарандапорски) е един от най-почитаните български пустинножители. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Гавриил Лесновски, той е последовател на духовната традиция на Свети Йоан Рилски.

Той се оттегля в Осоговската планина, където прекарва години в пост, молитва и съзерцание. Около неговото отшелническо убежище по-късно се основава Осоговският манастир, който и до днес е важен духовен център. Свети Йоаким почива мирно на 16 август 1105 г.