Римляни 11.2-12 (Апостол)

2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки: 3"Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата". 4А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала". 5Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък. 6Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело. 7Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха, 8както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден". 9И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата; 10да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги". 11Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност. 12Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!

Матей 11.20-26 (Евангелие)

20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. 21Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел; 22но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам. 23И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане; 24но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе. 25В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; 26тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свещеномъченик Панкратий, епископ на Таормина в Сицилия (I в.)

Роден е в Антиохия по времето, когато Христос е ходил в плът в Палестина. Родителите му, като чули за чудесата и учението на Христос, пътували до Ерусалим, като взели със себе си малкия си син Панкратий. Там и тримата видели и слушали самия Иисус, а също така се срещнали и с апостол Петър. След Възнесението Панкратий и родителите му били кръстени в Антиохия (според някои сведения от самия апостол Петър). Апостол Петър постави Панкратий за епископ на Таормина в Сицилия, където той извърши велики чудеса и доведе мнозина към Христос.

Един езически генерал на име Аквилинус, като чу, че Таормина е станала християнска, тръгна с войската си да унищожи града. Панкратий наставляваше верните да не се страхуват и излезе да посрещне войската, въоръжен само със знака на Кръста. Когато армията се приближила до града, войниците били обзети от объркване и страх, паднали върху собствените си оръжия и се нахвърлили един върху друг, а накрая се оттеглили в ужас. Така градът бил спасен от молитвите на светия епископ. По-късно езичниците го убиха с камъни, давайки му мъченическа смърт. Мощите му все още се почитат в Рим.