1 Коринтяни 2.9-3.8 (Апостол)

9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат". 10А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. 11Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. 12Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; 13това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. 14Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. 15Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. 16Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.

1И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа. 2С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, 3понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски? 5Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал? 6Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте; 7тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте. 8Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.

Матей 13.31-36 (Евангелие)

31Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 34Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше, 35за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира". 36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

Свещеномъченик Аполинарий, епископ на Равена (75)

Той е бил ученик на Свети Петър, роден в Антиохия. Свети Петър го е завел в Рим (той е бил епископ на Антиохия, преди да стане епископ на Рим, така че Антиохия е „престолът на Петър“ точно толкова, колкото и Рим) и го е направил епископ на Равена. В Равена той изцелил съпругата на военния управител от тежка болест, след което управителят и семейството му изповядали Христос и били кръстени. Аполинарий успял да създаде домашна църква в дома на управителя, откъдето се трудил за Евангелието в продължение на дванадесет години. В крайна сметка той бил осъден на изгнание в Илирия заради вярата си и започнал живот на мисионерски пътувания в Балканите, стигайки чак до Дунава. След дванадесет години на тази работа той е бил принуден да се върне в Италия поради враждебността на някои езичници. Той е бил посрещнат с радост от жителите на Равена, което е предизвикало завистта на езическите старейшини, които са го докладвали на император Веспасиан. Когато старейшините са поискали разрешение да убият Аполинарий, императорът им е дал разрешение само да го изгонят от града, като мъдро е казал: „ Не е прилично да се отмъщава от името на боговете, защото те сами могат да отмъстят на враговете си, ако бъдат разгневени.“ Но, в нарушение на императорския указ, езическите водачи нападнали и убили Аполинарий с ножове. Светите му мощи се съхраняват в Равена, в църква, посветена на него.

Светият пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)

Той се счита за третият по ранг от Големите пророци. Прочетете книгата от Стария Завет, която носи неговото име, в която Църквата признава пророчествата за Въплъщението на Господа от Девата и за всеобщото възкресение на човечеството.

Праведната Анна (Ханна), майка на пророк Самуил Праведната Анна (Ханна), майка на пророк Самуил

---