Римляни 6.11-17 (Апостол)

11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ. 12И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти; 13и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата. 14Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. 15Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не. 16Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание? 17Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.

Матей 8.14-23 (Евангелие)

14Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница, 15и допря се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше. 16А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите". 18И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд. 19Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш. 20А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони. 21Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си. 22Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци. 23И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.

Светите мъченици Прокъл и Хиларий (II в.)

Прокъл беше чичо на Хиларий; и двамата бяха от Калипи в Азия по времето на царуването на Траян. Когато Прокъл беше доведен на съд като християнин, съдията го попита: „От какъв народ си?“ Прокъл отговори: „Аз съм от народа на Христос и надеждата ми е в моя Бог. Когато съдията заплаши да го измъчва, той каза: „Когато вие се страхувате да нарушите заповедите на императора и рискувате да попаднете в временно наказание, колко повече ние, християните, се страхуваме да нарушим Божиите заповеди и да попаднем във вечни мъки!“ Когато Прокъл беше предаден на изтезания, племенникът му Хиларий излезе напред и обяви: „И аз съм християнин.“ След изтезанията и двамата бяха осъдени на смърт; Прокъл беше разпънат на кръст, а Хиларий – обезглавен.

Представете си колко би спечелила Православната църква, ако, когато ни попитат: „От какъв народ си?“, първият отговор, който ни идва на ум, не беше: „Аз съм грък, руснак, сърбин…“, а: „Аз съм от народа на Христос!“

Света Вероника, жената с кръвотечението, която беше изцелена от Спасителя

Вижте Матей, гл. 9, Марко, гл. 5, и Лука, гл. 8. След събитията, разказани в Евангелието, тя прекара остатъка от живота си като последователка на Христос и почина в мир.

Свети Паисий от Света Гора (1994) (29 юни по стария календар)

„Бъдещият старец Паисий е роден през 1924 г. и е кръстен от Св. Арсений Кападокийски. Прекарва младостта си като дърводелец до Втората световна война, по време на която многократно се отличава в армията със смелостта и саможертвата си. През 1950 г. отива на Атон Атон, където е постриган. След това му е било предложено да прекара известно време в родното си село в Епир, за да защити вярващите от протестантския прозелитизъм. Завръща се на Атон през 1964 г. и пребивава в няколко манастира, като накрая се установява в скита Панагуда на манастира Кутлумусиу, където остава петнадесет години. Тук репутацията му на свят старец и наставник нараства, и той неуморно приемаше онези, жадни за духовно ръководство, позволявайки си само два или три часа сън на ден. Той почива в мир през 1994 г., като един от най-известните и обичани съвременни старци. Много от неговите съвети и други писания са публикувани.“ (Календар на Св. Херман, 1994)

Старец Паисий бе прославен от Църквата през 2015 г.; той се почита на годишнината от неговото почиване.