Деяния 17.1-15 (Апостол)

1Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. 2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, 3като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. 4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа. 6А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук; 7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар - Иисус. 8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това. 9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги. 10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога. 11Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй. 12И мнозина от тях повярваха - и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко. 13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа. 14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.

Йоан 11.47-57 (Евангелие)

47Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. 48Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа. 49Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете, 50нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине. 51И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии. 53От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият. 54Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си. 55Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят. 56Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника? 57А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски (829)

Той е роден в Константинопол около 758 г. от благочестиви родители: баща му е бил заточен при Константин Копроним заради непоколебимото си почитане на светите икони. Никифор служил в императорския дворец като секретар, но по-късно се отказал от светския успех, за да се бори в монашеския живот близо до Константинопол. Той построил и управлявал манастир, който скоро се напълнил с монаси; но самият той никога не приел монашески дрехоти, чувствайки се недостоен. Въпреки че бил мирянин, той участвал в Седмия Вселенски събор по молба на императора и патриарха заради забележителните си познания по Светото писание. Против волята си, след смъртта на патриарх Тарасий бил посветен на патриарх Константинопол. Постриган е за монах, след което за няколко дни е въздигнат във всички свещенически санове, а след това е възкачен на трона в „Света София“ през 806 г.

Няколко години по-късно император Лъв Арменецът се възкачва на трона. Патриарх Никифор, както е обичайно, му изпраща за подпис Изповедание на православната вяра. Лъв отлага подписването на документа до коронацията си, след което се разкрива като еретик-иконоборец. Патриархът се опитва тайно да го върне към православната вяра, но без резултат. Когато императорът, от своя страна, се опитва да накара свети Никифор да се поклони пред иконоборството, патриархът ясно и публично подкрепя почитането на светите икони. Заради това той е свален от длъжност и прогонен в изгнание в манастира „Свети Теодор“, който самият той е основал. Там той починал, след като е служил девет години като патриарх и тринадесет години в изгнание и лишения.

Свети новомъченик Константин (1819)

Той е роден мюсюлманин на остров Лесбос (Митилена), но се убеждава в истината на Христос, след като е излекуван от тежка болест с помощта на светена вода в църква. Пътува до Света гора и е кръстен в манастира Капсокаливия. По-късно е заловен от турците, които първо го измъчват жестоко и, когато не се отрича от вярата, го обесват в Константинопол.

свещеномъченик Еразмон Охридски (303 г.)

„Този светец е роден в Антиохия и е живял по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Живял е в строг аскетизъм на планината Ливан и е бил надарен от Бога с големи чудотворни дарове. Като епископ той тръгнал да проповядва Евангелието. Пристигайки в град Охрид, той възкресил с молитвите си сина на човек на име Анастасий и го кръстил. По това време Еразмо кръстил много други езичници и съборил идолопоклонническия олтар в Охрид. За това бил изобличен пред император Максимиан, който по това време пребивавал в Илирия. Императорът го довел пред медния образ на Зевс и му заповядал да принесе жертви и да се поклони на идола. Свети Еразмо, със силата си, накарал от статуята да излезе страшен дракон, който ужасил всички хора. След това светецът извършил друго чудо и драконът умрял. Тогава светецът проповядвал за Христос и кръстил 20 000 души. Разгневеният император заповядал всичките 20 000 да бъдат обезглавени и хвърлени в плен.“ Еразмо на жестоки мъчения, преди да го хвърли в затвора. Но ангел Божий му се явил, както някога на апостол Петър, и го извел от затвора. След това този Божи слуга отишъл в Кампания, където проповядвал Евангелието на хората, след което се върнал отново в град Ермелия, където се оттеглил в пещера и живял в аскеза до края на дните си. В момента на смъртта си той се поклонил три пъти на изток и с вдигнати ръце се помолил на Бог да прости и да даде вечен живот на всички, които с вяра ще призову името му. В края на молитвата му от небето се чул глас: „Нека бъде както си поискал, мой малък лечителю Еразмо!“ Светецът отново погледнал към небето с голяма радост и видял венец от слава да се спуска върху него и хор от ангели, пророци, апостоли и мъченици, чакащи да приемат святата му душа. Накрая той извикал: „Господи, приеми духа ми!“ и издъхнал около 303 г. Пещерата и параклисът на Свети Еразмо и до днес стоят недалеч от Охрид и оттам се провъзгласява и до днес великата сила на Божия човек, свещеномъченика Еразмо.“ (Пролог)

Забележка: Свети Еразмо се почита на 4 май в Славянския минеи, но Свети Николай Веломирович посочва днешната дата като дата, на която е бил почитан в Охрид „от незапомнени времена“.