Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54 (Вечерня)
1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.
Съставно 9 - Малахия 3, 4 (Вечерня)
1Така казва Господ Вседържител: Ето, Аз изпращам Моя Ангел, Моя вестител, пред лицето ти, който ще приготви пътя ти пред тебе. И Господ, Когото вие търсите, ще дойде в Своя храм. И кой ще устои в деня на Неговото влизане? И кой ще издържи при явяването Му? Защото Той ще влезе като огън в пещ за претопяване и като луга на прачите. И ще дойде при вас на съд; и ще бъде бърз свидетел против нечестивите, против прелюбодейците, против онези, които лъжливо се кълнат в Неговото име, и против онези, които не Му се боят, казва Господ Вседържител. Защото Аз съм Господ, вашият Бог, и не се изменям; а вие, синове на Яков, сте изопачили законите и не сте ги пазили. Затова върнете се към Мен и Аз ще се върна към вас, казва Господ Вседържител. И всички народи ще ви нарекат блажени, и ще познаете, че Аз съм Господ, Който различава праведния от беззаконния в деня, когато направя Свое особено притежание онези, които Ме любят. Знайте тогава и помнете закона на Моя слуга Моисей, както му заповядах на Хорив, за целия Израил – устави и съдби. И ето, ще ви изпратя Илия Тесвитеца, преди да дойде великият и явен ден Господен; той ще обърне сърцето на бащата към сина и сърцето на човека към ближния му, за да не поразя земята с тежък удар, когато дойда, казва Господ Вседържител, Богът Светият на Израил.
Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня)
1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
Лука 7.17-30
(Утринно Евангелие)
17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
Деяния 11.19-26, 29-30 (Апостол)
19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.
20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.
21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.
22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;
30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
2 Коринтяни 4.6-15
(Апостол, Предтеча)
6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас.
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
Йоан 4.5-42 (Евангелие)
5И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия.
8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;
18защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
27В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41И още по-много народ повярва поради словото Му.
42А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
Матей 11.2-15
(Евангелие, Предтеча)
2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.
14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
15който има уши да слуша, нека слуша!