Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 19 - Михей 4.2-3, 5; 6.2-5, 8; 5.4, 5 (Вечерня)
1Така казва Господ: От Сион ще излезе Законът и Словото Господне от Йерусалим. И Той ще съди между многото народи и ще изобличава силни народи в далечна земя. Защото всички народи ще ходят всеки по своя път, а ние ще ходим в името на Господа нашия Бог вечно. Така казва Господ Вседържител: Слушайте, планини и долини, основи на земята, защото Господ има спор със Своя народ; Той ще влезе в съд с Израил, казвайки: „Народе Мой, какво съм ти сторил? Или с какво съм те огорчил? Или с какво съм те обременил? Отговори Ми. Защото Аз те изведох от земята Египетска и те избавих от дома на робството и изпратих Моисей и Аарон пред лицето ти. Народе Мой, какво са замислили срещу теб твоите врагове? Не ти ли беше казано, човече, какво е добро? И какво иска Господ от теб, освен да вършиш правосъдие, да обичаш милост и да бъдеш готов да ходиш с Господа твоя Бог?“ Затова Господ ще бъде възвеличен със сила и ще пасе Своя народ в мир до краищата на земята.
Съставно 20 - Исаия 55.1; 12.3-4; 55.2-13 (Вечерня)
1Така казва Господ: Вие, които сте жадни, идете към водата; и всички, които нямате пари, идете, купете и яжте, и пийте вино и мляко без пари и без цена. Защото така казва Господ Вседържител към вас: Народе Мой, черпете с радост вода от изворите на спасението. И в онзи ден ще кажете: Хвалете Господа, призовавайте името Му високо, възвестявайте славата Му сред народите, помнете, че името Му е възвисено. Народе Мой, слушайте Ме и яжте блага храна, и душата ви ще се наслаждава на блага. Приклонете ухо и следвайте пътищата Ми. Послушайте Ме и душата ви ще живее в блага. И ще сключа с вас вечен завет, и вие ще призовавате Ме. И когато се приближавате към Мене, нечестивият нека остави пътя си, и беззаконният – своите намерения; и нека се върне към Мене, и Аз ще се смиля над него и ще простя греховете ви. Защото мислите ви не са като Моите мисли, казва Господ; но както небето е далеч от земята, така пътищата Ми са далеч от вашите пътища и мислите ви от Моя ум. Защото както дъжд или сняг слиза от небето и не се връща там, докато не напои земята, и я направи да ражда и да дава семе на сеяча и хляб за храна, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми: няма да се върне при Мене празно, докато не извърши онова, което съм поискал, и не изпълни онова, за което съм го изпратил. Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с веселие; планините и хълмовете ще се радват пред вас, и всички дървета на полето ще ръкопляскат с клоните си; вместо трън ще израсне кипарис, вместо коприва ще израсне мирта; и Господ ще бъде за име и за вечен знак, казва Господ Бог, Светият Израилев.
Притчи 9.1-11 (Вечерня)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня)
22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето
23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце.
27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име);
28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес.
29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място.
30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.
Исаия 61.10-62.5 (Вечерня)
10С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.
11Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.
1Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило.
2И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.
3И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог.
4Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.
5Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
Исаия 60.1-16 (Вечерня)
1Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.
2Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.
3И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе.
4Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.
5Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.
6Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
7Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.
8Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си?
9Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.
10Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.
11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.
13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си.
14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.
15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.
16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
Йоан 10.9-16
(Утринно Евангелие)
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Деяния 14.6-18 (Апостол)
6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7и там благовестяха.
8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
Деяния 26.1-5, 12-20
(Апостол, Светии)
1Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
2честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
3а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
4Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
5те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
12С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
19Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
Йоан 7.14-30 (Евангелие)
14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
Йоан 10.1-9
(Евангелие, Светии)
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благославяне на водите)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Йоан 5.1-4
(Евангелие, Благославяне на водите)
1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.