Деяния 9.20-31 (Апостол)

20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Апостоли Андроник от седемдесетте и неговият сътрудник Юния

Андроник е един от Седемдесетте. Той и неговата сътрудничка Юния са споменати от Свети Павел в Посланието му до Римляните: „Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и съзатворници, които са забележителни между апостолите, които и преди мен бяха в Христа“ (Римляни 16:7). Някои, обезпокоени, че жена е спомената като апостол, са се опитали да преведат „Юния“ като „Юния“, мъжко име; но отците са единодушни в това да я третират като „Юния“. Възможно е те да са били съпруг и съпруга, като Акила и Прискила (Деяния 18), но древните свидетели не ни казват това.

Андроник станал епископ на Панония, но не останал на едно място, а пътувал по целия свят, за да проповядва Евангелието. И Андроник, и Юния били удостоени с дара на чудотворството. И двамата страдали за Христос и накрая били мъченически убити.

Свети мъченик Солохон (298)

Той бил римски войник, египтянин по рождение, по време на управлението на император Максимиан. Когато Солохон отказал императорска заповед всички войници да принасят жертви на идолите, той бил арестуван заедно с двама негови приятели и събратя християни, Памфамир и Памфилон. И тримата били подложени на жестоки мъчения, при които двамата приятели на Солохон починали. Командирът заповядал да разкъсат устата на Солохон с меч, за да може да бъде нахранен насила с храна, принесена в жертва на идоли; но светецът счупил острието със зъби. След по-нататъшни мъчения той бил оставен да умре. Християните го отвели в дома на една вдовица, където той се възстановил донякъде и съветвал вярващите да се придържат към вярата си под мъчения и преследване. Скоро след това той починал, благодарейки на Бога.