Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Света дева-мъченица Гликерия в Хераклея (141).

На езически празник в Тракия, когато управителят на областта принасял жертва на идолите, свети Гликерия влязла в храма и се обявила за Христова слугиня. Когато управителят ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, тя съборила статуята на Зевс, разбивайки я на парчета. Заради това, както и заради постоянния си отказ да се отрече от вярата си, тя била хваната и подложена на много мъчения. Първо управителят я запечатал в затворническа килия с намерението да я умори от глад; но на Гликерия се явил ангел и ѝ дал небесна храна. Когато изминало достатъчно време, за да се увери, че Гликерия е загинала, той отворил килията ѝ и всички присъстващи били изумени да я видят жива, здрава и изпълнена с радост. Тогава нейният тъмничар Лаодикий изповядал Христос и бил обезглавен. След това Гликерия била хвърлена в огън, но стояла в него невредима, хвалейки Бога като тримата деца във Вавилон. Накрая била хвърлена на диви зверове, където предала душата си на Бога. От мощите ѝ текло целебно миро.

Свети мъченик Александър Римски (298)

Той бил осемнадесетгодишен войник в армията на император Максимиан. Когато било принесено публично жертвоприношение на римските идоли, Александър отказал да участва, за което бил доведен пред капитан Тибериан, който му казал или да се отрече от Христос, или да умре. Когато отстоявал твърдо Христовата си позиция, бил арестуван и отведен през Македония до Византия, като бил жестоко измъчван на всяка спирка по пътя. Но където и да отивал, християните се стичали около него, окуражавали го и искали благословията му. Майка му, Пимения, пътувала с него през цялото пътуване. Във всичките си страдания Александър бил посещаван многократно от ангел Божий, който облекчавал болката му и го окуражавал. Както му бил заповядал Господ, Александър обичал и се молел за враговете си: На място, наречено Карасура, когато войниците, които го пазели, страдали от жажда, той се помолил и от сухо място бликнал извор със студена вода.

Накрая, на брега на река Ергина, Тибериан заповядал Александър да бъде обезглавен. Когато палачът вдигнал меча си, той видял сияйни Божии ангели около светия мъченик и се уплашил да удари. Александър попитал палача защо е спрял ръката му и, чувайки отговора, се помолил на Бог да отпрати ангелите, за да не се уплаши палачът. Ангелите изчезнали и Александър получил мъченическия си венец. Пимения, майка му, погребала тялото на сина си и на гроба му се случили много чудеса на изцеление. След известно време Александър се явил на майка си и ѝ казал за предстоящата ѝ смърт, която настъпила скоро след това.