Деяния 2.38-43 (Апостол)

38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. 39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. 40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. 41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. 42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. 43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.

Йоан 3.1-15 (Евангелие)

1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски. 2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог. 3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. 4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; 6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише. 8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа. 9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това? 10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? 11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. 12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? 13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.

Свети пророк Йеремия (583 г. пр.н.е.)

Той е автор на старозаветната книга, която носи неговото име, и на Книгата на Плача; а Варух, неговият писар и ученик, е съставил старозаветната книга, която носи неговото собствено име. Йеремия е син на Хелкия, от племето на Леви, от град Анатот в земята на Вениамин. Той пророкува в продължение на тридесет години, от 613 до 583 г. пр.н.е. Когато еврейският народ е отведен в плен по време на управлението на Седекия, пророкът остава и оплаква падането на Йерусалим: това е произходът на книгата на Плача. Евреите, които са останали, бягат в Египет, като насилствено вземат със себе си Йеремия и неговия писар Варух. В Египет неговите пророчества продължават да смущават собствения му народ, който го убива с камъни през 583 г.

Името му означава „Господ е възвишен“. Той е вторият най-велики пророци след Исая.

Светите пророци и праотци, които са живели преди Христовото идване в плът, се считат за светци на Църквата, защото са предвидили Неговото идване, говорили са за него в своите пророчества, очаквали са го с радост и са поздравили Иисус като свой Спасител, когато той е слязъл в ада преди възкресението си.

Света Тамара (Тамар), царица на Грузия (1212)

„Света Тамара е единственото дете на крал Джордж III. След смъртта му през 1184 г. тя става кралица на двадесет и четири години. Въпреки младостта си, тя управлява страната с такава мъдрост и благочестие – водейки я до безпрецедентни военни триумфи над съседните мюсюлмански страни в защита на кралството си, насърчавайки изкуствата и литературата и ревностно укрепвайки православието – че царуването ѝ е известно като Златния век на Грузия. След коронацията си тя свиква местен събор, за да поправи безредиците в църковния живот. Когато епископите се събират от всички краища на кралството ѝ, тя, подобно на Свети Константин на Първия Вселенски събор, ги почита, сякаш е простолюдка, а те – Божии ангели; увещавайки ги да установят правда и да поправят злоупотребите, тя казва със смирение: „Премахнете всяко зло, започвайки от мен, защото прерогативът на трона по никакъв начин не е да воювате срещу Бога.“ Света Тамара нарича себе си „баща на сираците и съдия на вдовиците“, а съвременниците ѝ я наричат „цар“ вместо „кралица“. Тя самата повела армията си срещу мюсюлманите и безстрашно ги победила; поради почитта, която дори враговете на Грузия изпитвали към нея, цели планински племена се отрекли от исляма и били кръстени. Тя построила безброй църкви и манастири в цялото си царство и била благодетелка и на Светата земя, Атон и светите места в Гърция и Кипър. Винаги е била много обичана от своя народ, който е увековечил нейната кротост, мъдрост, благочестие, послушание и миролюбив характер в безброй легенди, балади и песни; поемата, написана в нейна чест от Шота Руставели, „Рицарят на пантеровата кожа“, е шедьовър на грузинската литература. Великата царица Тамара напуснала земното царство за небесното през 1212 г. (Великият часовник)

Събор на тримата нови праведни мъченици от Света гора, Евтимий, Игнатий и Акакий (1814-1815)

И тримата били монаси на Атон. И тримата се били отрекли от Христос в младостта си и приели исляма, но се покаяли и с плам продължили християнския живот. И тримата, по различно време, се завърнали в Константинопол и се обявили за християни, обричайки се на смърт според ислямския закон. Бедната и благочестива майка на Акакий му казала: „Както доброволно се отрекъл от Господа, така сега трябва доброволно и смело да приемеш мъченичество за нашия сладък Иисус.“ И тримата били обезглавени в Константинопол. Светите мощи и на тримата се съхраняват в скита на Преподобни Предтеча на Света гора, където са били монаси.