Деяния 2.14-21 (Апостол)

14Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: 15тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; 16но това е реченото чрез пророк Иоиля: 17"и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. 19И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. 20Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

Лука 24.12-35 (Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Апостолите Ясон и Сосипатър

И двамата били ученици на апостол Павел, който ги споменава в своето Послание до римляните: „Ясон и Сосипатър, моите сродници, ви поздравяват“ (16:21). Ясон е роден в Тарс Киликийски (както и апостол Павел) и става епископ на този град. Сосипатър е от Патрас в Ахая (сега Гърция) и става епископ на Икония. След като служели на стадата си в продължение на много години, двамата пътували заедно до Корфу, където били първите, които проповядвали Евангелието. Те били яростно против владетеля на този остров, но когато той починал, новият цар повярвал в Христос и бил кръстен с името Себастиан. Ясон и Сосипатър останали на Корфу, свободно проповядвайки Евангелието и изграждайки Църквата, докато не починали в дълбока старост. Древна църква в град Корфу, датираща от първите векове, носи надписи, които споменават светиите по име.

Те се отбелязват на 28 април по славянския календар.

Свети Василий, епископ на Острог в Черна гора (Сърбия) (1671 г.)

Като монах, той бил известен с много строгия си аскетизъм. Против волята си бил посветен на епископ Захум, където служил вярно на паството си в продължение на много години, „пазейки го от жестокостта на турците и лукавството на латинците“ (Пролог). Когато манастирът му бил разрушен от турците, той се преместил в Острог, където починал. Тялото му е останало цяло, нетленно, целебно и чудотворно и до днес. Безброй чудеса са станали на гроба му; както християни, така и мюсюлмани търсят мощите му за изцеление от болести и страдания.

(STORY, чута от енориаш в църквата „Свети Василий Острожски“ в Илинойс: макар мощите на светеца да са непокътнати, се твърди, че обувките му се износват от време на време и трябва да бъдат сменени.)