Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Евреи 9.11-14 (Апостол)

11Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, 12нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. 13Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, 14колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

Галатяни 3.23-29 (Апостол, Св. Мария)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

Марк 10.32-45 (Евангелие)

32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: 33ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; 34и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 35Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме. 36Той ги попита: какво искате да ви сторя? 37Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. 38Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; 40но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено. 41И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана. 42А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. 45Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Лука 7.36-50 (Евангелие, Св. Мария)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)

По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.

Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.

Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)

В някои минеи той се почита на 14 април.