Исаия 10.12-20 (6-ти час)

12И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! 16Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. 17Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; 18и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. 19И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. 20И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Битие 7.6-9 (Вечерня)

6А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. 7И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. 8И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята 9влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Притчи 9.12-18 (LXX) (Вечерня)

12(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) 13Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, 14сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, 15за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: 16"който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: 17"крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". 18И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

Евреи 2.11-18 (Апостол, Богородица)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 1.24-38 (Евангелие, Богородица)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Събор на Архангел Гавраил

Всеки от Великите празници на Църквата е последван от възпоменание на някой светец, който участва в събитията на празника. Така че днес ние възпоменаваме Свети Архангел Гавраил, който донесе благата вест за зачатието на Христос на Мария, Богородица. Прологът дава следното учение:

„Вестителят на въплъщението на Божия Син, той е един от седемте велики ангела, които стоят пред Божия престол. Той разкри на Захария раждането на Предтечата и каза за себе си: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога“ (Лука 1:19). Името му, Гавриил, означава „Божий човек“. Говорейки за Благовещението, светите отци коментират, че ангел с такова име е бил изпратен, за да покаже кой е Той и каква е природата Му, който ще се роди от пречистата Дева. Той ще бъде Божият човек, Богочовекът, силният и могъщ Бог. Други са открили, че същият този Гавриил е обявил за зачатието на Дева Мария на Йоаким и Анна и че той е научил Моисей в пустинята да напише книгата Битие. Светите отци смятат, че Гавриил принадлежи към най-висшия и най-висш порядък на небесните сили, серафимите, тъй като серафимите стоят най-близо до Бога. И така, той е един от седемте серафими, най-близки до Бога. Имената на тези седем са: Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриил, Селатиил, Йегудиил и Варахиил. Някои биха добавили Йеремилил към това число. Всеки има своето собствено служение, но всички са равни по почит. Защо Бог не е изпратил Михаил? Защото служението на Михаил е потискане на враговете на Божията истина, докато служението на Гавраил е възвестяване на спасението на човешката раса.“