Евреи 5.11-6.8 (Апостол)

11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)

5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.

Нашата Света Майка Мелания Младата от Рим (439)

Тя е родена през 383 г. в Рим, в много богато семейство с големи имения в Италия, Африка, Испания и дори Великобритания. Тя е внучка на Света Мелания Стара (8 юни) и благочестива ученичка на Христос от ранна възраст. На четиринадесетгодишна възраст е омъжена против волята си за роднина на име Апиниан. Те имат две деца, и двете починали в ранна детска възраст. Оттогава нататък Мелания и съпругът ѝ се посвещават изцяло на Бога. И двамата мечтаят за висока стена, която ще трябва да изкачат, преди да могат да преминат през тясната порта, водеща към живота, и скоро започват да предприемат мерки за разпореждане с богатството си. Това предизвиква съпротива от страна на част от Сената, които се опасяват, че продажбата на такива огромни владения ще наруши икономиката на самата държава.

С подкрепата на императрицата обаче Мелания успяла да освободи 8000 от своите роби и да даде на всеки от тях по три златни монети, за да започне живот като освободени хора. Тя наела агенти, за да помогне за финансирането на основаването на църкви и манастири в цялата империя, дарила много имения на Църквата и продала още много, като дала приходите като милостиня. Когато Рим паднал под властта на готите под ръководството на Аларих през 410 г., Мелания и Апиниан се преместили в Сицилия, след това в Африка, където завършили продажбата на имотите си, даряйки приходите на манастири и за подпомагане на жертвите на варварите.

В Африка Мелания, вече на около тридесет години, започнала живот на най-строг аскетизъм: тя спазвала пълен пост през делничните дни, като се хранела само в събота и неделя; спеше по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на бдение и молитва. Дните ѝ били прекарвани в благотворителни дела, като останалата част от богатството ѝ била използвана за подпомагане на бедните и за благотворителност на Църквата. След седем години в Африка Мелания, майка ѝ и съпругът ѝ тръгнали на поклонение в Светата земя. Там основали манастир на Елеонската планина, който се разраснал до общност от деветдесет монахини. Майката на Мелания починала през 431 г., след това и съпругът ѝ и духовният ѝ брат Апиниан; тя ги погребала един до друг.

С изключение на едно посещение в Константинопол, Мелания продължила да живее в уединение в малка пещера на Елеонския хълм; тя станала съветник на императрица Евдокия, която потърсила експертния ѝ съвет относно даренията ѝ за църкви и манастири.

Мелания се разболяла, докато спазвала всенощното бдение за Рождество Христово през 439 г., и заспала в Господа шест дни по-късно; последните ѝ думи били „Както е било угодно на Господа, така стана“. Манастирът ѝ бил разрушен през 614 г. от персите, но пещерната ѝ отшелническа обител на Елеонската планина все още е място за поклонение и почитание.

Свети Зотик, покровител на бедните и служител на прокажените (4 век)

Той е роден в Рим и като млад мъж е избран от император Константин да помогне в основаването на новата му столица Византион. Епидемия от проказа в новия град става толкова тежка, че императорът нарежда всички прокажени, независимо от ранга им, да бъдат прогонени от града или удавени в морето. Зотик, воден от състрадание към тези хора, отива при императора и го моли за голяма сума злато, за да купи скъпоценни камъни и перли, за да увеличи славата на града, „Защото, както Ваше Величество знае, аз съм добре квалифициран в тази област.“ След това светецът използва златото, за да откупи всички, които са били отвеждани в изгнание или удавяне, и да създаде за тях лагер на Елеонския хълм на отсрещния бряг на Босфора. Там той довежда болните и се грижи за тях.

През 337 г. Констанций, еретик-арианин, се възкачва на трона след смъртта на баща си. Някои от враговете на Зотик в двора, виждайки възможност, изобличават Зотик пред новия император, казвайки, че той не само има подривни възгледи, но и е присвоил държавни пари. Когато научава за тези обвинения, Зотик се явява на императора, изискано облечен, и предлага да заведе Констанций да види скъпоценните камъни и перлите, които е купил от негово име. Когато стигат до Елеонския хълм, Констанций се изумява да види група прокажени, идващи да го поздравят със запалени свещи, почитайки и хвалейки него и своя покровител Зотик. Тогава светият Зотик казва на императора: „Това са скъпоценните камъни и блестящите перли, които придават блясък на короната на небесното царство, което ще наследиш чрез техните молитви. Аз ги купих за спасението на душата ти.“

Вместо да бъде благодарен, безсърдечният император заповядал Зотик да бъде вързан зад диви мулета и влачен, докато умре. Мулетата хукнали надолу по хълма, разбивайки тялото на светеца в скалите и храстите. След това, по собствено желание, те се върнали на върха на хълма, продължавайки да влаче тялото, и подобно на магарето на Валаам (Числа гл. 22), проговорили и прогласили, че мъченикът трябва да бъде погребан на този хълм. Учуденият и разкаян император заповядал мъченикът да бъде погребан с почести и заповядал там да се построи болница за прокажени, с най-добрите лекари и болногледачи.

Свети Зотик е наричан още Орфанотрофос, „Покровител на сираците“, защото в по-късни години към лепрозориума е добавен голям сиропиталище. Сиропиталището е включвало обща болница и дом за възрастни хора. Светецът е бил почитан през цялата византийска STORY като покровител на сиропиталището.

Свети Теофилакт, архиепископ Охридски (ок. 1126 г.)

Той е роден на остров Еврип и след като получава образованието си в Константинопол, става един от клириците на Великата църква там. Ръкоположен е за епископ и изпратен против волята си в Охрид, където е пастир на Църквата в България в продължение на двадесет и пет години. Вдъхновен богослов и оратор, той е оставил много проповеди и, най-важното, коментар върху целия Нов Завет, който оттогава е ценен от православните християни. В последните си години се премества в Солун, където почива в мир.