Библейски четива (Синодален превод)
Матей 1.18-25
(Утринно Евангелие)
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Галатяни 4.4-7
(Апостол, Рождество)
4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Тит 1.5-2.1 (Апостол)
5Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
10Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
11на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
12Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
13Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
14като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.
1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:
Матей 2.1-12
(Евангелие, Рождество)
1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Лука 20.9-18 (Евангелие)
9И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
Жития на светиите
Рождество Христово по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
Разказът на Синаксар включва следното предание от Протоевангелието на Яков: „Когато Йосиф намери място за Мария във Витлеем, той излезе да търси акушерка. По пътя си забеляза, че цялата природа внезапно беше станала напълно неподвижна, сякаш обзета от удивление: птиците висяха неподвижно във въздуха, хората и животните спряха на място, а водите спряха да текат. Непрекъснатото движение, което води всичко от раждането до смъртта и го затваря в суета (вж. Пс. 38:6-7; 102:15. Екл. 1), беше преустановено, защото в този момент Вечният влезе в сърцето на времето. Предвечният Бог стана новородено дете. Времето и STORYта сега придобиха ново измерение.“
Пастирите, които видяха Господа
„А в същата страна имаше овчари, които пребиваваха на полето и пазеха стадото си през нощта. И ето, ангел Господен дойде при тях и славата Господня ги осия. И те се уплашиха много. И ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знамение: Ще намерите Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли. И внезапно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение.“ (Лука 2:8-14)
Почитането на влъхвите
Вижте Матей, гл. 2. Според стиховете от Празника и повечето от Светите Отци, влъхвите са били астролози от Персия или Вавилония (Писанието казва само, че са дошли „от изток“.) Звездата, която са следвали, не е била неодушевен обект, а една от Ангелските Сили на небето, назначена да ги води към Спасителя. От самото начало Благата вест за Христос е била провъзгласена на народите.