2 Тимотей 2.20-26 (Апостол)

20В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна. 21И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело. 22Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце. 23А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли; 24а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив; 25с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината 26и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.

Лука 19.37-44 (Евангелие)

37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, 38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! 39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. 40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. 41И когато се приближи и видя града, заплака за него 42и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, 43понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, 44и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

Света великомъченица Анастасия Вдовица, Избавителка от отвари (290)

Тя е родена в Рим в богато и видно семейство. Въпреки че баща ѝ Претексат е езичник, майка ѝ Фауста я е посветила на Божиите неща. Баща ѝ я омъжил против волята ѝ за Публий, блудник и нечестив човек, лишен от християнска или езическа добродетел. Анастасия имала навика да се облича като бедна работничка и да излиза през нощта, за да посещава и утешава многобройните християни в затвора (това било времето на преследването на Диоклециан). Когато Публий открил това, той се разгневил, че жена му се унижава, като общува с презираните християни, и я заключил в къщата с толкова малко храна, че тя била на косъм от гладна смърт. Тя успяла да получи писмо до духовния си баща Хризогон, който също бил в затвора, и кореспонденцията им ѝ помогнала да се издържи през изпитанието ѝ. След три месеца съпругът ѝ загинал при корабокрушение и тя си възвърнала свободата. Веднага удвоила работата си за страдащите християни и техните семейства, посвещавайки цялото си време и богатство на техния комфорт и грижи.

Един ден Диоклециан обявил, че всички християни в затворите му трябва да бъдат избити и заповедта му била изпълнена за една нощ. На следващия ден Анастасия дошла да посети любимите си спътници и, като научила, че всички са мъртви, паднала ридаейки до портата, без да се грижи повече да крие християнската си вяра от никого. Почти веднага била арестувана и отведена пред властите, които я подложили на всякакви форми на малтретиране. Един префект ѝ предложил да се ожени за нея, ако се поклони на идолите, но да я измъчва до смърт, ако не го направи. Когато тя останала неподвижна, той се опитал да я изнасили, но била ослепена и умряла нещастно. След това тя за кратко избягала в Никея и намерила убежище при благочестивата света Теодота, но била заловена отново заедно с Теодота и децата ѝ. След по-нататъшни изпитания и мъки Анастасия, Теодота и децата ѝ, както и други, които били обърнати към Христос чрез примера на Анастасия, били екзекутирани.

Мощите на света Анастасия били пренесени в Рим, където била построена църква в нейна чест. По-късно мощите били пренесени в Константинопол и поставени в друга църква, носеща нейното име, където извършили много чудеса. Тъй като чрез молитвите си тя е изцелила мнозина от действието на отрови и отвари, тя е наречена Фармоколитрия, „Избавителка от отвари“.