2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.