1 Тимотей 5.22-6.11 (Апостол)

22Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист. 23Не пий вече само вода, но употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания. 24Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват. 25Също и добрите дела са явни; а които не са такива, не могат се утаи.

1Ония, които са под робско иго, да считат господарите си достойни за всякаква почест, за да се не хули името Божие и учението. 2Ония пък, които имат господари повярвали, да се не отнасят към тях небрежно, задето са братя, а с по-голямо усърдие да им слугуват, понеже тия, които получават техните услуги, са верни и възлюбени. Тъй поучавай и увещавай. 3Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, 4той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения, 5зловредни препирни между човеци, които имат развратен ум, лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба. Бягай от такива. 6Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си. 7Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. 8Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. 9А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел. 10Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки. 11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

Лука 18.15-17, 26-30 (Евангелие)

15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.

Свети пророк Даниил и тримата свети юноши Анания, Азария и Мисаил

Тяхната прекрасна STORY е разказана в книгата на Даниил, в която идването на Христос е пророкувано и предобразено на няколко места. Големи части от книгата липсват в протестантската Библия: положете всички усилия да се сдобиете и прочетете пълната версия. Молитвата и песента на тримата юноши в пещта са се превърнали в седма и осма от старозаветните песнопения на утринния канон; песнопенията се пеят изцяло само в манастири по време на Великия пост. Престоят на тримата юноши в огнената пещ е видно място в православните химни и молитви, защото преминаването им през пламъците без вреда е символ на нетленното раждане на светата Дева: приемайки божествения огън в утробата си, тя не е била погълната, а е останала вечно девствена.

Според Синаксар, Даниил починал в мир на осемдесетгодишна възраст, две години след завръщането на еврейския народ от пленничеството му във Вавилон. Тримата младежи също починали в мир. Но свети Кирил Александрийски пише, че всички те са постигнали мъченически край, чрез обезглавяване.

Според преданието тези четирима били сред праведните мъртви, които възкръснали при разпятието на Христос и били видени от мнозина (Матей, гл. 27).

Тримата свети младежи са били наричани на еврейски Анания, Азария и Мисаил; имената, дадени по-горе, са гръцки преводи на еврейските имена. Техните похитители са им дали и вавилонски имена, с които са наричани съответно Седрах, Авденаго и Мисах. На Даниил е дадено вавилонското име Валтасасар.

Свети отец Дионисий Новият от Закинф (1624)

Той е роден от благочестиви и богати родители на остров Закинтос. В ранна възраст се отказва от богатството и светските си почести, за да се присъедини към монашеския живот. Неговата добродетел става толкова известна, че е назначен за архиепископ на Егина, където служи в продължение на много години. С течение на времето, за да се оттегли в живот на уединение и борба, той се оттегля и се завръща в родината си, където постъпва в манастир в планината. Там получава благодатта да върши чудеса и извършва много лечебни и спасителни чудеса сред жителите на Закинтос.

Една STORY от Синаксария разкрива характера му като истински съединен с Христос: „Той се отличаваше най-вече с любов към ближния и кротост. Един ден убиецът на собствения брат на светеца, бягайки от закона и членовете на семейството на жертвата си, пристигнал в манастира и помолил Дионисий за убежище, без да знае на кого говори. След като разбрал причината за бягството си и че жертвата е неговият собствен брат, Божият човек се съпротивлявал с всички сили на естествената си скръб и на изкушението да отмъсти за престъплението. Подражавайки на Христос, който простил враговете си и се молил за преследвачите си, той приел беглеца със състрадание, утешил го, увещал го да се покае и го скрил в уединена килия. Когато преследващите го роднини пристигнали в манастира с ужасната новина, светецът не разкрил, че вече я знае, но направил всичко възможно с думи на мир, за да успокои гнева на роднините си и желанието им за отмъщение. Щом се отдалечили, той освободил убиеца (който бил изумен и ужасен от такава свръхчовешка доброта).“ и след като му осигурил храна и пари за пътуването му, го изпратил да работи свободно за спасението на душата си.“

Светият епископ починал през 1622 г. след дълго и мъчително боледуване. Той продължил да върши знамения и чудеса и да се явява от време на време на жителите на Закинтос, които го почитат като свой защитник и покровител.