2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“