Ефесяни 1.7-17 (Апостол)

7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат. 8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум, 9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, 10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа. 11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си, 12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа; 13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, 14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му. 15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, 16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, 17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,

Марк 8.1-10 (Евангелие)

1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече: 2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята? 5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. 7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях. 8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници. 9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.

Свещеномъченик Дионисий Ареопагит (96)

Той е споменат в Деяния 17:19-34. Бил е учен атинянин, член на атинския съд на Марсово поле (Ареос Пагос на гръцки, откъдето идва и титлата „Ареопагит“). По времето на разпъването на Христос той учел в Египет и видял как небето там потъмняло за три часа, когато Христос издъхнал. По-късно се оженил и имал няколко деца. Когато св. Павел проповядвал в Атина, Дионисий бил сред първите, които повярвали, и станал или първият (според някои) епископ на Атина, или вторият, наследявайки св. Йеротей (почитан утре, 4 октомври). Заедно със Св. Йеротей той присъствал на Успение Богородично. Получил мъченическа смърт в напреднала възраст, вероятно в Атина. На него се приписват няколко известни произведения по мистична теология, включително „За Божествените имена“.

Свети йеромартир Дионисий, епископ на Александрия, и неговите ученици (258)

Той е бил ученик на Ориген и е станал свещеник в Александрия. През 247 г. става епископ на Александрия, служейки не само на своята епархия, но и на цялата Църква с пламенност и състрадание. Пътува до Рим, за да се бори срещу новатианските разколи, които разтърсват Тялото Христово по това време, и посредничи в спора между Св. Киприан (16 септември) и папата.

По време на царуването на Валериан новият управител на Александрия, Емилиан, призова Св. Дионисий заедно с група от неговите духовници и им нареди да се отрекат от Христос. Когато всички останаха твърди във вярата, той ги изгна в отдалеченото село Кефро. Но християните се стекли в селото, за да търсят светия епископ, и много езичници от региона били обърнати от него — така че скоро градът станал по-скоро християнска мисия, отколкото място на изгнание. Когато Емилиан научил за това, той изгонил епископа и учениците му далеч в пустинята, където те живели сред ужасни страдания и лишения повече от дванадесет години. Свети Дионисий и дяконите му Гай и Фаустус всички умрели там; дякон Евсевий и свещеник Максим в крайна сметка избягаха. Евсевий стана епископ на Лаодикия; Максим, подобно на своя духовен отец, стана епископ на Александрия.

Свети Йоан Хозебит, епископ на Кесария в Палестина (532)

Той произхождал от знатно семейство в Египет и бил възпитан сред монофизитите. В младостта си станал монах и отишъл на поклонение в Йерусалим. Когато се опитал да влезе в Църквата на Възкресението, за да се поклони на Светия Кръст, невидима сила му попречила да влезе. На следващата нощ чул глас, който му казал в съня, че онези, които не приемат православната вяра, са недостойни да се поклонят на Светия Кръст на Спасителя. Йоан се събуди и побърза към църквата, където, облян от сълзи, прие и изповяда цялата православна вяра. След като се върна в Египет, той се засели в Палестина, живеейки сам в пещера в изолирания район, наречен Хозеба. Там той живееше в уединение, докато един ден една двойка доведе сина си, обладан от зъл дух. Те бяха изпратени при Йоан от Анания, известен аскет от Палестина. Йоан се смяташе за недостоен да се моли за изгонване на демони, затова се помоли в името на Анания, и момчето се излекува. Оттогава чудотворните сили на Йоан станаха известни и мнозина предприеха трудното пътуване до пещерата му за изцеление от духовни и телесни недъзи. По-късно Йоан, много против волята си, беше ръкоположен за епископ на Кесария; но той не можа да понесе грижите на епископския живот и отново избяга в пустинята, където прекара остатъка от живота си. Вярващите продължиха да го посещават в голям брой и чрез молитвите му се извършиха много знамения и чудеса. Той почина в мир на преклонна възраст.