Ефесяни 4.25-32 (Апостол)

25Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму. 26Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни; 27нито давайте място на дявола. 28Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае. 29Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите. 30И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението. 31Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; 32но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.

Лука 3.19-22 (Евангелие)

19А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, 20прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница. 21А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, 22и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!

Светите мъченици Карп и Папил, заедно с Агатодор и Агатоника (251)

Свети Карп беше епископ на Тиатира, а Папил – негов дякон. По времето на император Деций и двамата бяха арестувани като християни и подложени на мъчения. Агатодор, техният слуга, и Агатоника, сестрата на Папил, доброволно ги последваха и също изповядаха Христос. След много страдания и четиримата бяха обезглавени.

Света мъченица Злата (Хрисе) (1796)

„Родена в село Слатина в Меглинския край [на България], в семейство на бедни селяни, които имали още три дъщери, Света Злата била кротка и набожна девойка, мъдра с Христовата мъдрост и златна („злата“ означава „злато“) не само по име, но и в своето богобоязливо сърце. Когато един ден Злата излязла да набере вода, няколко безсрамни турци я хванали и я отвели в дома си. Когато един от тях я принуди да приеме исляма и да стане негова съпруга, Злата отговори безстрашно: „Вярвам в Христос и познавам само Него като моя младоженец; никога няма да Го отрека, дори и да ме подложите на хиляди мъчения и да ме разкъсате на парчета.“ Тогава пристигнаха родителите и сестрите ѝ и ѝ казаха: „О, дъще наша, помилуй себе си и нас. Отречи се публично от Христос, за да можем всички да бъдем щастливи. Христос е милостив; Той ще прости греха ти, извършен под натиска на живота.“ Бедните й родители и роднини плакаха горчиво. Но героичната душа на Злата не се поддаде на дяволското изкушение. Тя отговори на родителите си: „Когато ме принуждавате да се отрека от Христос, истинския Бог, вие вече не сте ми родители или сестри; аз имам Господ Иисус Христос за баща, Божията Майка за майка, а за братя и сестри – светиите.“ Тогава турците я хвърлиха в затвора, където тя лежа три месеца, и всеки ден я извеждаха и я биеха с камшици, докато кръвта ѝ се лееше на земята. Накрая я обесиха с главата надолу и запалиха огън, за да я задушат с дима. Но Бог беше със Злата и й даде сила в страданията й. Накрая я обесиха на дърво и я нарязаха на малки парчета. Така тази мъченица-девица предаде душата си в Божиите ръце и влезе в царството на Рая през 1796 г. Части от мощите й бяха отнесени от християни в домовете им, за да им носят благословение.“ (Пролог)

-- -