Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Той е благородник, роден в Константинопол, и се е отличил в светската си кариера, като през 780 г. се издига до рангта на протосекретис, главен държавен секретар на император Константин VI и неговата майка императрица Ирина, която е била регент.

Животът му претърпява внезапна промяна, когато през 784 г. патриарх Павел IV подава оставка, препоръчвайки Тарасий като единствения човек, способен да възстанови патриаршията, опустошена от иконоборческата ерес, към истинската вяра и пълно общение с другите патриаршии. Тарасий, макар и неохотно, е бил на практика принуден да приеме патриархата от владетелите и Сената: накрая той се съгласил при условие, че незабавно бъде свикан Вселенски събор, за да се сложи край на иконоборческата ерес. За няколко дни той е издигнат от мирянин през всички степени на духовенството и на 25 декември 784 г. е ръкоположен за архиепископ на Константинопол.

По настояване на Свети Тарасий императорските владетели свикват Църковен събор, който се събира в Константинопол през 786 г. Още преди да започнат заседанията, иконоборците нахлуват в църквата и изгонват отците, които са принудени да се съберат отново в Никея, където се открива първото заседание. Патриарх Тарасий председателства, а Съборът завършва с осъждане на иконоборческата ерес и възстановяване на почитането на светите образи.

Като архиепископ светецът беше образец на смирение, състрадание и твърдост във вярата. Той отказваше да има слуги и се обличаше скромно, като жив укор към разкоша, който беше развратил духовенството по онова време. Благотворителните му дела бяха толкова велики, че хората го наричаха „новият Йосиф“: той основаваше приюти и убежища, раздаваше богатството на Църквата на бедните и често канеше бедните на собствената си трапеза, за да споделят скромната му храна. Той настояваше да се проявява всякаква нежност и милосърдие при връщането на покаялите се еретици в Църквата, политика, която срещна съпротива от по-строгите водачи на Студийския манастир. В същото време той беше непреклонен в защитата на вярата: когато император Константин навърши пълнолетие, той се разведе с жена си Мария, за да се ожени за Теодота, една от нейните слугини. Патриархът отказа да благослови прелюбодейния съюз и заплаши императора с отлъчване, ако той продължи да греши. Императорът хвърлил Тарасий в затвора, принудил законната му съпруга да влезе в манастир и намерил свещеник, Йосиф, който да благослови втория му брак. На следващата година Константин бил ослепен и детрониран, а Тарасий си възвърнал свободата.

Светият патриарх продължи да служи вярно на Църквата си, заемайки епископския престол в продължение на общо двадесет и шест години. В последните си години, въпреки дългата и мъчителна болест, той продължи да служи Божествената литургия ежедневно, подпирайки се на посочката си. През 806 г., докато служеше пред олтара, той започна да пее от Псалом 85: „Наведи ухото Си, Господи, и ме чуй“, и предаде душата си на Бога.

„През 820 г. император Лъв Арменецът, който в продължение на седем години беше подкрепял иконоборците и жестоко преследваше православните, имал тревожен сън. Видял строгия на вид Свети Тарасий, който заповядвал на човек на име Михаил да промуши самия Лъв с меч. Шест дни по-късно Лъв действително беше убит от Михаил Заек, който взе властта… Казват, че по външен вид Свети Тарасий много приличал на Свети Григорий Богослов.“ (Синаксарион)