Евреи 10.35-11.7 (Апостол)

35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него". 39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

1А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. 2Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните. 3Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото. 4С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори. 5Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу. 6А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. 7Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.

Марк 9.10-16 (Евангелие)

10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. 13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха. 14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. 15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го. 16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?

Синаксис на Седемдесетте апостоли.

В допълнение към Дванадесетте апостоли, нашият Господ назначи седемдесет ученици да отидат и да разнесат Благата вест по света (виж Лука, гл. 10). По-късно към тази група се присъединиха и други, така че всъщност техният брой надхвърля седемдесет, макар че всички те все още се наричат „от Седемдесетте“.

На този ден ние почитаме и групата от онези, които са били изпратени от Светия Дух през вековете, за да проповядват радостното Евангелие на Христос.

Етиопският евнух на царица Кандаке

Кръщението му от светия апостол Филип е разказано в Деяния, глава 8. Той вече търсеше Божиите неща – STORYта го показва да чете Книгата на Исая и уточнява, че отиваше в Ерусалим, за да се поклони. Той се върна у дома („радваше се“, казват писанията) и проповядваше Евангелието на Христос в родната си земя; древната Църква на Етиопия проследява началото си до неговата мисия. Той умря мъченическа смърт.

Преподобна Аполинария (V в.)

Тя била девица от високо потекло, дъщеря на магистрат на име Антим в град Рим. Изпълнена с любов към Христос, тя убедила родителите си да ѝ позволят да отиде на поклонение в Светата земя. В Ерусалим тя уволнила повечето от придружителите си, раздала бижутата, скъпите си дрехи и парите си на бедните и продължила към Египет, придружавана само от двама доверен слуги. Близо до Александрия тя се откъснала от тях и избягала в гората, където живяла в аскеза в продължение на много години. След това се отправила към Скетис, известната пустинна монашеска колония, и се представила като евнух на име Доротеос. Под този облик тя била приета като монах.

Антим, след като загуби по-голямата си дъщеря, беше сполетян от още една скръб: по-малката му дъщеря беше обладана от демон. Той изпрати дъщеря си в Скетис, молейки светите отци там да ѝ помогнат с молитвите си. Те я повериха на грижите на „Доротеос“, който след дни на непрестанна молитва успя да излекува напълно (незнаещата за това) си сестра. Когато момичето се върнало у дома, се оказало, че е бременна, и Антим, разгневен, наредил да му доведат монаха, който се е грижил за нея. Той бил изумен да открие, че „Доротеос“ е собствената му дъщеря Аполинарна, за която бе загубил надежда да види отново. След няколко дни святата жена се върна в Скетис, като продължи да крие самоличността си от събратята си монаси. Едва при смъртта й истинската й STORY беше разкрита.