Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Нашите свети отци Атанасий Велики (373) и Кирил (444), патриарси на Александрия

Свети Атанасий, стълб на православието и Отец на Църквата, е роден в Александрия през 275 г. в семейство на благочестиви християни. Още като дете неговата набожност и преданост към вярата са били толкова забележителни, че Александър, патриархът на града, взел Атанасий под своя закрила. Като студент той получил задълбочено образование, но се интересувал повече от Божиите дела, отколкото от светското учение, и за известно време се оттеглил в пустинята, за да седи в краката на Свети Антоний (17 януари), чийто ученик станал и чиято биография по-късно написал. При завръщането си в Александрия той бил ръкоположен за дякон и започнал публичната си дейност за Църквата. Написал трактата си „За въплъщението“, когато бил едва на двадесет години. (В него се съдържа израз, който и днес често се цитира и който с няколко думи изразява част от дълбочината на Тайната на Въплъщението: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.)

Точно по това време Арий, свещеник в Александрия, проповядваше своето съблазнително учение, че Синът и Словото Божие не са от една същност с Отца, а са божествено творение на Отца. Това учение, което (както осъзнаваше Атанасий) нанася удар върху самата възможност за спасението на човечеството, намери широко приемане и за известно време изглеждаше, че заплашва самата християнска вяра. През 325 г. император Константин Велики свика Църковен събор в Никея, за да уреди размириците, които арианското учение беше разпространило в Църквата. Атанасий присъства на събора и защитава православната гледна точка толкова убедително, че печели възхищението на православните и вечната вражда на арианите. От този момент нататък животът му е посветен на защитата на истинската единосъщност (хомоусия) на Сина с Отца.

През 326 г., не много преди смъртта си, патриарх Александър назначи Атанасий за свой приемник и Атанасий беше надлежно възведен на патриаршеския престол. Той беше активен в пастирската си роля, пътуваше из Египет, посещаваше църкви и манастири и работеше неуморно не само за да потуши арианската ерес, но и за да разреши различни разколи и морален упадък, които засягаха територията му.

Въпреки че арианската ерес очевидно беше осъдена веднъж завинаги в Никея, Арий имаше много влиятелни съюзници в цялата империя, дори в императорския двор, и Атанасий скоро беше подложен на много видове преследвания, някои местни, други идващи от самия императорски трон. Въпреки че беше патриарх на Александрия повече от четиридесет години, голяма част от това време прекара в укриване от влиятелни врагове, които го заплашваха с затвор или смърт. Два пъти той избяга в Рим, за да потърси закрила от папата, който през първите векове на Църквата беше последователен защитник на православието срещу неговите различни врагове. От различните си скривалища Атанасий издаваше брошури, трактати и послания, които помогнаха да се обединят вярващите в цялото християнство за православната кауза.

През 366 г. император Валент, опасявайки се от въстание на египтяните в подкрепа на своя обичан архиепископ, официално възстанови Атанасий в благоволението си и той успя да прекара последните седем години от живота си в мир. От своите четиридесет и седем години като патриарх, около седемнадесет прекара в укритие или изгнание. Той почина в мир през 373 г., след като посвети целия си зрял живот, с големи страдания, на защитата на Христовата вяра.

Заедно със свети Атанасий Църквата почита и свети Кирил (Кирилос), също архиепископ на Александрия (412-44 г.). Неговата съдба беше да защити вярата срещу еретика Несторий, патриарх на Константинопол, който отричаше, че Христос в Своето въплъщение наистина е съединил божествената с човешката природа. Кирил се опитал в частна кореспонденция да върне Несторий към християнската вяра, а когато това се оказало неуспешно, заедно с папа Целестин от Рим поведе защитата на православието срещу учението на Несторий. Свети Кирил председателствал Третия вселенски събор през 431 г., на който несторианската ерес била официално отхвърлена. След като пастирствал паството си в продължение на тридесет и две години, той починал през 444 г.