Яков 1.1-18 (Апостол)

1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато. 2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, 3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; 4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде. 6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; 7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. 8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. 9Униженият брат да се хвали със своята висота, 10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева: 11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. 12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат. 13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого, 14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; 15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт. 16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя. 17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. 18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.

Марк 10.11-16 (Евангелие)

11Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея; 12и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува. 13И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. 14Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.