Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Светият пророк Йона (9 в. пр. Хр.)

STORYта му е разказана в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той се счита за един от дванадесетте „малки пророци“. Според една традиция, записана в Синаксарите, той е бил син на вдовицата от Сарепта, възкресен от светия Илия (20 юли).

Песента на Йона „В бедствието си призовах Господа“ (Йона 2:2-9) е шестата библейска ода от канона на утренята и съставлява основата на безброй тропари, много от които размишляват върху престоя на Йона в корема на морското чудовище като образ на престоя на Христос в гроба. Книгата на Йона се чете изцяло в Велика събота.

Пророк Йона се почита утре, 22 септември, по славянския календар.

Апостол Квадрат (Кодрат) от Седемдесетте (130)

Той беше един от Седемдесетте, назначени от самия Христос. След Възнесението на Христос Квадрат проповядваше Евангелието в Атина, след което служи като епископ в Атина, а по-късно и в Магнезия. Той беше убит с камъни от езичниците, след което беше хвърлен в затвора и умря от глад. Казват, че е написал защита на християнската вяра, което накарало император Адриан да издаде указ, че християните не трябва да бъдат преследвани без специална причина. Погребан е в Магнезия.

Нашият преподобен отец Йосиф от Заоникьевския манастир (1612)

Той бил селянин на име Иларион от Вологодската област и водел прост, трудов живот, докато не започнал да губи зрението си. Без да се отчайва, Иларион отишъл във всички близки църкви и помолил да се отслужат молитви за него. Един ден, по време на Божествената литургия, Иларион видял мъж в бели дрехи, който му казал, че се казва Космас, благословил го и му казал, че скоро ще бъде излекуван. На следващия ден Иларион отишъл отново в църквата и Светите безсребърници Космас и Дамиан му се явили заедно с икона на Божията Майка. Глас от иконата казал, че хората трябва да очистят мястото, където стои, и да издигнат кръст там. След като се поклонил на иконата, Иларион бил незабавно и напълно изцелен. Връщайки се в селото си, той с радост разказал какво се е случило. Селяните очистили мястото, както било заповядано във видението на Иларион, издигнали кръст и построили параклис, в който да се съхранява иконата, която започнала да върши много чудеса. Когато епископът научил за тези събития, решил да основе манастир на това място и направил Иларион първия монах, давайки му името Йосиф. Свети Йосиф прекарал следващите тридесет години там в молитва и голям аскетизъм: той прекарвал зимните нощи без сън, стоял в молитва пред чудотворната икона на Богородица. Той починал в мир и бил погребан в параклиса, който той и съселяните му били построили години по-рано.

Намиране на мощите на Свети Димитрий Ростовски (1752)

Свети Димитрий се почита на 28 октомври.