Галатяни 2.21-3.7 (Апостол)

21Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

1О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви? 2Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата? 3Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? 4Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно! 5Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата? 6Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание. 7Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.

Марк 6.1-7 (Евангелие)

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. 2Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? 3Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. 4А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. 5И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. 6И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. 7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.

Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)

Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.

Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.