Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари (1087 г.)

През 1087 г. мощите на светеца са пренесени от Мира Ликийска (на южното крайбрежие на днешна Турция) в град Бари в Италия. Това е направено поради мюсюлманско нападение над Ликия. По това време Бари е православен и е под управлението на Константинополския патриарх. Мощите на светеца сега се намират в римокатолическа църква в Бари; всяка година ковчегът, съдържащ мощите, се отваря заедно от римокатолически и православен епископ и се изваждат количества ароматно миро за изцеление и насърчение на вярващите.

Свети пророк Исая (7 в. пр.н.е.)

Той е смятан за най-великия от старозаветните пророци. Неговите несравнимо красиви стихове предсказват Христос на много места. Той наказвал, утешавал и съветвал благочестивия цар Езекия; но когато осъждал нечестието и беззаконието на сина на Езекия, Манасия, той бил разсечен на две извън Йерусалим и получил мъченически венец. Името му означава „Господ е помощник“.

Петата библейска ода, „Из нощта духът ми се събужда на разсъмване към Тебе, Боже…“, е взета от Исая.

Свети мъченик Христофор (3-ти век)

Първоначално той е бил наречен Репроб. По време на гоненията при император Деций, Репроб, виждайки страданията на християните, смъмрял владетелите за тяхната жестокост. Управителят изпратил войници да го арестуват, но той ги обърнал във вярата и бил кръстен заедно с тях, получавайки името Христофор. След като бил доведен пред управителя, той бил затворен с две блудници, изпратени да го съблазнят, но той обърнал и тях. Той, войниците и бившите блудници били подложени на мъчения и накрая обезглавени.

Именно този свети Христофор е изобразен върху медалите, често носени за защита в Латинския Запад. Образът му, носещ детето Иисус, идва от името му, което означава „носител на Христос“, а не от някакъв инцидент в живота му.