Исаия 45.11-17 (6-ти час)

11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? 12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон. 13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. 14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. 15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. 16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. 17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Битие 22.1-18 (Вечерня)

1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. 3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)

17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. 2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. 3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. 4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. 5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Тихон)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Св. Тихон)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Тихон)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Тихон)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Тихон)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети мъченик Калиопий с майка си Теоклея (304)

Калиопий бил единствен син на сенатор от Памфилия и съпругата му Теоклея, която отдавна се молила на Бога за дете. Благочестивата Теоклея отгледала сина си в чистота на живота и любов към Бога от ранно детство. Когато при Максимиан избухнали гонения срещу християните, Теоклея качила Калиопий на кораб, пътуващ за Помпейопол, за да го спаси от гонителите. Но Калиопий, веднага щом слязъл от кораба, попаднал на езически празник, където бил арестуван, защото отказал да принесе жертва на идолите. Доведен пред управителя Максим, той открито признал, че е християнин. Заради това бил жестоко измъчван и хвърлен в затвора. Майка му, чувайки за мъките му, продала имуществото си и побързала да го утеши и насърчи в мъченическата му смърт.

Калиопий бил осъден на смърт чрез разпятие, както се случило в Велики четвъртък; но света Теоклея подкупила служителите да отложат екзекуцията с един ден, за да може синът ѝ да подражава на Разпятието Господне в деня, в който Той го претърпял; тя също така убедила мъчителите да разпнат Калиопий с главата надолу (като Свети Петър) в смирение пред Господа. Когато безжизненото тяло на сина ѝ било свалено от кръста, Теоклея се хвърлила върху него и умряла.

Свети Георги Изповедник, епископ на Митилена (ок. 820 г.)

Праведният Георги бил митрополит на Митилена. В напреднала възраст, император Лъв V (Арменецът) започнал гонение срещу Църквата. За да осъществи плановете си, императорът свикал епископски събор, от който очаквал да подкрепи иконоборството му. На събора Георги и някои други верни епископи отказали да следват волята на императора и открито застанали в защита на иконите. Заради позицията си Георги бил публично унижен, след което изпратен в изгнание в Херсон на Черно море. Там, след много години на крайни лишения, светият епископ починал. По неговите молитви мнозина били изцелени, както приживе, така и след смъртта му.

Свети Нил (Нил Сорски), абат на Сора (1508)

Свети Нил основава монашеския скит (общност от монаси, живеещи отделно като отшелници, но споделящи известен общ живот) в Русия. Той заема едната страна на религиозен спор, който смущава живота на Руската църква в продължение на много години. Свети Нил и неговите ученици твърдят, че молитвата и аскетическата борба са цялата цел на монашеския живот и се противопоставят на монашеската собственост върху собственост или на участието в дейности като милостиня, болници и сиропиталища. Йосиф, игумен на Волокаламск, поема аргумента от другата страна, настоявайки, че Църквата и нейните монаси трябва да участват в добри дела (и да имат средствата да вършат тези дела), както и в молитва. Двете групи стават известни като „Притежателите“ (страната на Йосиф) и „Непритежателите“ (страната на Нил). Всяка група има основание да се тревожи от крайностите на другата: манастирите притежават огромни количества земя, държат крепостни селяни и са обект на корупция чрез участие във финанси; В същото време Църквата формира по-голямата част от системата за „социално осигуряване“ на Русия, а не-притежателите не са предлагали как да се грижат за бедните или за сираците без благотворителността на манастирите. Много от не-притежателите са се насочвали към неруски и почти неправославен пуританизъм, осъждайки красивите църкви и икони като отклонения от истинската духовност.

„Притежателите“ (което не е изненадващо) бяха облагодетелствани от царското правителство и в крайна сметка спечелиха. Изкуственото разделение на Църквата на мистични и практически „партии“ и победата на едната от партиите доведоха до период на застой в руската църква, който беше коригиран едва двеста години по-късно, когато голямо обновление на религиозния живот, характеризиращо се от свети отци като св. Паисий Величковски и св. Серафим Саровски, възстанови пълнотата и баланса на православния живот в руската църква.

Показание за пълнотата на Православието: Църквата е прославила не само Свети Нил, но и неговия опонент Свети Йосиф Волокаламски, чиято памет се чества на 9 септември.

Свети Сава Нови от Калимнос (1948) (25 март ст. ст.)

Той е роден в Тракия в бедно семейство. В ранна възраст той желае да стане монах и, тъй като не успява да получи съгласието на родителите си, тайно заминава за Света гора Атон. След няколко години там той пътува до Палестина, където постъпва в манастира „Свети Георги Хозевит“. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник. От 1907 до 1916 г. живее в строг аскетизъм като отшелник на брега на река Йордан. След като живее в няколко манастира в Гърция, служи със Свети Нектарий Егински през последната година от живота на светеца (почива през 1920 г.). След още шест години на Егина, отец Сава се премества на остров Калимнос, където прекарва остатъка от живота си. Живее в тишина и аскетизъм, придобивайки репутация на изповедник и духовен баща по целия остров. Спи само по няколко часа всяка нощ и раздава всички пари, които му идват в същия ден, тъй като вярва, че е грешно монахът да държи пари в килията си след падането на нощта.

Свети Сава починал на старостилния празник Благовещение през 1948 г. Чрез неговото застъпничество са извършени безброй чудеса и изцеления. Поразителен пример се случил през 1957 г.: Група млади островитяни говорили за светеца и един от тях, който се съмнявал в неговата святост, казал: „Ако тази лампа се счупи, ще повярвам.“ В този момент лампата се счупила спонтанно.

Следният разказ е от „Евлогите! Пътеводител за поклонници в Гърция“ на майка Нектария Маклийс: „Последните му съвети към монахините му бяха: „...любовта... е връзката на съвършенството“, а на игуменката каза: „Любов, любов, любов (Агапа, агапа, агапа).“ След това той плесна с ръце шест пъти, казвайки „Господ, Господ, Господ...“

„През 1957 г. мощите му са открити в присъствието на митрополит Исидор Калимноски, който ги описва като „костите са перфектно съединени, а одеждите са непокътнати“. Когато гробницата е отворена, божествен и неземен аромат покрива района, дори до покрайнините на града далеч под нея. През 1961 г. иконограф от скита Капсокаливия на Света гора рисува икона на Свети Сава по молба на игуменка Филотей. Иконата пристига с ферибот и докато е пренасяна от пощата до митницата, където монахините щяха да я вземат, манастирската камбана започва да бие сама и продължава, докато иконата не е донесена в манастира.“

Свети Юстин (Попович) от Хелие в Сърбия (1979 г.) (25 март ст. ст.)

Той е роден на празника Благовещение през 1894 г. във Враня, Южна Сърбия, в семейство, чиито седем предишни поколения са били водени от свещеници (Попович означава „семейство или син на свещеник“ на сръбски). Започва да чете писанията от ранна възраст и като възрастен носи със себе си Нов завет, четейки по три глави всеки ден. Учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, докато Свети Николай Велимирович (18 март) е преподавател. През 1914 г. Благое (както е наричан преди пострига си) завършва деветгодишната семинария. Той желае да стане монах, но отлага постъпването в монашеските редици поради избухването на войната и лошото здраве на родителите си. Прекарва войната, грижейки се за родителите си и служейки като студент-медицинска сестра.

През 1915 г. е постриган за монах под името Юстин, на името на Свети Юстин Философ. Скоро след това пътува до Петроград, за да учи в семинарията; там придобива дълбоки познания от първа ръка за руската аскетическа традиция и цял живот обича руската духовност, особено тази на обикновените хора. След това посещава Оксфордския университет от 1916 до 1919 г., където пише докторска дисертация, която е отхвърлена. След кратко завръщане в Белград, той постъпва в Гръцкото православно богословско училище в Атина. Както и в Русия, той използва времето си там не само за да учи, но и за да се попива от православната духовност на гръцкия народ. Ръкоположен е за дякон, докато е в Гърция, след това за свещеник, след като се завръща в Белград през 1922 г. Той плаче „като новородено бебе“ по време на службата си на свещеник. Един от първите му подвизи като свещеник е да преведе Божествената литургия на съвременен сръбски език. През този период той се запознава с митрополит Антоний Храповицки (по-късно първи йерарх на Руската православна църква в чужбина) и св. Йоан Максимович, и двамата живеещи в Сърбия като изгнаници по време на Руската революция.

Проповедите, писанията и духовните съвети на отец Юстин стават известни в цялата му страна. През 1931 г. той е изпратен в Чехословакия, за да помогне за реорганизирането на Църквата там (тогава под юрисдикцията на Сръбската църква), която е силно изпитана и отслабена от униатството. Осъзнавайки, че хората се нуждаят от ясно изложение на Вярата на техния език, той започва през 1932 г. тритомния си „Догмати на Православната църква“. Първият том е толкова добре приет, че отец Юстин е назначен за професор по догматика в семинарията „Свети Сава“, където остава, завършвайки „Догмати“ и няколко други книги, до края на Втората световна война. Новият атеистичен комунистически режим след това го забранява да бъде част от университетската система и оттогава отец Юстин живее в различни сръбски манастири.

През 1948 г. постъпва в манастира Челие, където остава до смъртта си през 1979 г. Става архимандрит и духовен глава на манастира. Именно през този период той се очертава като голям светилник на Православието: благочестиви вярващи от всички краища на Югославия, от Гърция и от цял свят пътуват до Челие, за да чуят проповедите на свети Юстин и да потърсят неговия съвет.

Свети Юстин починал в мир през 1979 г. на 85-годишна възраст, на празника Благовещение - датата на неговото раждане. След смъртта му на гроба му са станали много чудеса: изцеления, проблясъци на неземна светлина от гроба му и обръщане на невярващи чрез неговите молитви. Многобройните му писания все повече се признават за извор на чисто православно учение в нашето мрачно време.

Забележка: Свети Юстин се чества в деня на годишнината от смъртта му, така че честването му съвпада само с празника Благовещение по стария календар.